Нет, не должно...

по мотивам Веселина Ханчева
1919-1966гг.
( Болгария)
Не надо, чтобы жизнь раньше времени кончилась,
И напрасным слезам пролиться...
Надо родиться ещё не рождённым,
Молодым листьям на берёзах раскрыться.
Надо кораблю достичь спасательного берега,
Чтобы дорога всегда продолжалась,
Надо письмам дойти до адресата верного,
Чтобы заря за окном улыбалась!
Не должно, не надо напрасных стонов,
В домах крыш недостроенных,
На столе хлеба нетронутого,
Пусть пылает очаг для влюблённых.
Надо солнцу светить с небосклона,
В своё время собрать виноград,
Нужна ласка девичьей ладони
И для любви не нужно преград.

Не надо, не должна жизнь до срока закончиться,
Не надо белых страниц без стихов,
Надо чтобы в небе светило солнце,
И жизнь возвращала любовь.

Веселин Ханчев

НЕ , НЕ ТРЯБВА

Не, не трябва да свършват без време
Неживелите още неща,
Трябва мислите друг да поеме
И брезата да пусне листа,
Трябва корабът, влязъл в морето,
Да достигне крайбрежни води,
Да не спира в окона шосето,
Нероденото да се роди.
Не , не трябва напразно да стенат
Непокритата къща сама,
Хлябът , който едва е наченат,
Недошлите в ръцете писма.
Трябва залеза сам да се спусне,
Трябва грозда на бъде прибран,
Недокосната още от устни,
Да не зеят огнищата неми
И поемите с празни листа.

О, не трябва да свършват без време
Неживелите още неща.



Метки:
Предыдущий: В тоске... Маргарита Метелецкая
Следующий: На крыльях времени