Димчо Дебелянов Сиротна песен

СИРОТНА ПЕСЕН

Димчо Дебелянов
(1887-1916)

Ако загина на война,
жал никого не ще попари –
изгубих майка, а жена
не найдох, нямам и другари.

Ала сърце ми не скърби –
приневолен живя сиракът
и за утеха, може би,
смъртта в победа ще дочака.

Познавам своя път нерад,
богатствата ми са у мене,
че аз съм с горести богат
и с радости несподелени.

Ще си отида от света –
тъй както съм дошъл бездомен,
спокоен като песента,
навяваща ненужен спомен.


Д?мчо Дебелянов
П?сня сироти

Якщо загину на в?йн?,
Мене н?хто ? не згада?.
Давно вже мати у трун?,
А ж?нки й друз?в я не маю.

Та серце не пролл? сльози,
Я в св?т? начебто в невол?.
За вт?ху станеться мен?
Зустр?ти смерть у чист?м пол?.

Мо? життя – то б?ль ? сум.
Все, що нажив, усе з? мною.
Мо? багатство – вузлик дум
?з мр?й, що поряд ?з б?дою.

Лихих зазнав чимало дн?в,
Прийшов безхатьком, й так зникаю,
Спок?йно, як ? цей мотив,
Який назавтра й не згадають.


Красимир Георгиев http://www.stihi.ru/2012/11/28/9792