Вълшебен миг, Генка Богданова

ВЪЛШЕБЕН МИГ
На внучката ми Ади

Слънцето в очите ти се гмурна
и закачливо – сладко се засмя.
Синята вълна на гръд лазурна
смеха ти весел нежно залюля.

Бризът лек лицето ми погали,
и пак в гърдите птицата запя,
чувствата, в сърцето ми заспали,
пробудиха се – дъхави цветя.

Заваляха благозвучни рими
и всяка като песен зазвъня,
на криле вълшебни и незрими
душата ми отново полетя.