Марина Цветаева - Из рук моих нерукотворный град

Марина Цветаева
***Из рук моих — нерукотворный град

Перевод на болгарский язык:
Марии Шандурковой


***

Вземи от мен - несътворяван град,
дарявам го, мой странен, чуден брат.

Четирсет пъти по четирсет там
са църквите със гълъби - ята.

И Спаските врати - с венец цветя,
без шапка где минават пред Христа.

Параклис звезден – приют от злини -
где подът от целувки е изтрит.

Петкуполния храм неповторим,
мой древен вдъхновител ти вземи.

В Нечаканата Радост, в парк с цветя,
аз чуждоземеца ще отведа.

И куполи от злато ще блестят,
камбаните безсънно ще ехтят,

ще слезе от сияйното небе
Покровът Богородичен над теб,

ще бъдеш пак безкрайно вдъхновен...
Не ще се каеш ти, че си обичал мен.

31 марта 1916
Превод: 19.01.2016 г.

-------------------------------------
ВземИ от мЕн - несътворЯван грАд,
дарЯвам го, мой стрАнен, чУден брАт.

ЧетИрсет пЪти по четИрсет тАм
са цЪрквите със гЪлъби - ятА.

И СпАските вратИ - с венЕц цветЯ,
без шАпка гдЕ минАват пред ХристА.

ПарАклис звЕзден – прИют от злинИ -
где пОдът от целУвки е изтрИт.

ПеткУполния хрАм неповторИм,
мой дрЕвен вдъхновИтел ти вземИ.

В НечАканата РАдост, в пАрк с цветЯ,
аз чуждозЕмеца ще отведА.

И кУполи от злАто ще блестЯт,
камбАните безсЪнно ще ехтЯт,

ще слЕзе от сиЯйното небЕ
ПокрОвът БогорОдичен над тЕб,

Ще бЪдеш пАк безкрАйно вдъхновЕн...
Не щЕ се кАеш тИ, че си обИчал мЕн.
-----------------------------------------

***

Из рук моих — нерукотворный град
Прими, мой странный, мой прекрасный брат.

По ц;рковке — вс; сорок сороков,
И реющих над ними голубков.

И Спасские — с цветами — ворот;,
Где шапка православного снята.

Часовню звездную — приют от зол —
Где вытертый от поцелуев — пол.

Пятисоборный несравненный круг
Прими, мой древний, вдохновенный друг.

К Нечаянныя Радости в саду
Я гостя чужеземного сведу.

Червонные возблещут купола,
Бессонные взгремят колокола,

И на тебя с багряных облаков
Уронит Богородица покров,

И встанешь ты, исполнен дивных сил…
Ты не раскаешься, что ты меня любил.

31 марта 1916


Метки:
Предыдущий: Людмила Юферова. Когда уже не видно перспективы
Следующий: Weaker me, ask, weaker...