Последний стих

Болгарский
Мир и Я



ПОСЛЕДЕН СТИХ

Сърцето ми от болка е сковано,
главата ми е сякаш буца лед.
Бездушието, алчно и безсрамно,
навред диктува своя тъмен ред.

Как страшно е навън да се погледне:
мъгла - саван прогизнал и ръждив.
Преди зора да сипне, ще заседне
светилото зад някой хребет див.

Вали, вали сняг черен, сняг отровен
над улици и къщи с пукот тих.
Светът отдавна смъртоносно болен
в несвяст реди последния си стих.

Ана Величкова