Юрий Шмидт. Разрешите
Разрешите
http://www.stihi.ru/2011/12/20/8673
Юрий Шмидт
Разрешите мне Вас пригласить в этот вечер на танец
Вашу руку в своей я еще никогда не держал.
Среди Ваших поклонников я до сих пор новобранец,
Приглашенный впервые на этот сверкающий бал.
Этот вальс новогодний, как снежная вьюга закружит.
Извините меня, что я в танце неловок чуть-чуть.
Разрешите мне Вас пригласить после бала на ужин.
Так ответьте же "да" и скажите еще что-нибудь.
Вы молчите и смотрите так на меня удивленно:
В первый раз мы танцуем, не слишком ли Вас тороплю.
Вы поймите меня, как юнец я сегодня влюбленный.
Но пока что робею сказать это слово "люблю"
Но закончился танец и Ваша рука ускользает
И все так же глядите с улыбкой, не дав мне ответ.
Что таится в улыбке, поверьте, я это не знаю:
Или нежное "да", или просто холодное "нет"
Позволете ми
превод: Красимир Тенев
Позволете ми танц. От годината сетната нощ е.
Аз ръката Ви в своите още не съм я държал.
Между Вашите вечни поклонници зная че нов съм,
и за пръв път поканен съм тук, на блестящия бал.
Този празничен валс е вихрушка, снега завъртяла.
Извинете, неловко е, справям се с танца едва.
Заповядайте с мен, на вечеря елате след бала.
Искам "да" да ми кажете, чакам и още слова.
Вие гледате мълком към мене с растяща почуда:
Първи танц ни е. Може би, бръз ви изглеждам така.
Разберете, сега като юноша сякаш се влюбвам,
но се плаша все още ?обичам” на глас да река.
Ето, танцът привършва, ръката Ви пускам накрая.
И с усмивка ме гледате пак, без надежда поне…
Но какво е стаено, повярвайте, в нея не зная.
Или нежното "да" или просто студеното "не".
Ударения
ПозволEте ми тАнц. От годИната сЕтната нОщ е.
Аз ръкАта Ви в свОите Още не сЪм я държАл.
МеждУ ВАшите вЕчни поклОнници знАя, че нОв съм
и за прЪв път покАнен съм тУк, на блестЯщия бАл.
ТОзи прАзничен вАлс е вихрУшка, снегА завъртЯла.
ИзвинЕте, нелОвко е, спрАвям се с тАнца едвА.
ЗаповЯдайте с мен, на вечЕря елАте след бАла.
Искам "дА" да ми кАжете, чАкам и Още словА.
ВИе глЕдате мЪлком към мЕне с растЯща почУда:
Първи тАнц ни е. МОже би, бЪрз Ви изглЕждам такА.
РазберЕте, сегА като Юноша сЯкаш се влЮбвам,
но се плАша все Още ?обИчам” на глАс да рекА.
Ето, тАнцът привЪршва, ръкАта Ви пУскам накрАя.
И с усмИвка ме глЕдате пАк, без надЕжда понЕ…
Но каквО е стаЕно, повЯрвайте, в нЕя не знАя.
ИлИ нЕжното "да" илИ прОсто студЕното "не".
Перевод сделан для Международного Конкурса http://www.stihi.ru/2011/11/27/3947
http://www.stihi.ru/2011/12/20/8673
Юрий Шмидт
Разрешите мне Вас пригласить в этот вечер на танец
Вашу руку в своей я еще никогда не держал.
Среди Ваших поклонников я до сих пор новобранец,
Приглашенный впервые на этот сверкающий бал.
Этот вальс новогодний, как снежная вьюга закружит.
Извините меня, что я в танце неловок чуть-чуть.
Разрешите мне Вас пригласить после бала на ужин.
Так ответьте же "да" и скажите еще что-нибудь.
Вы молчите и смотрите так на меня удивленно:
В первый раз мы танцуем, не слишком ли Вас тороплю.
Вы поймите меня, как юнец я сегодня влюбленный.
Но пока что робею сказать это слово "люблю"
Но закончился танец и Ваша рука ускользает
И все так же глядите с улыбкой, не дав мне ответ.
Что таится в улыбке, поверьте, я это не знаю:
Или нежное "да", или просто холодное "нет"
Позволете ми
превод: Красимир Тенев
Позволете ми танц. От годината сетната нощ е.
Аз ръката Ви в своите още не съм я държал.
Между Вашите вечни поклонници зная че нов съм,
и за пръв път поканен съм тук, на блестящия бал.
Този празничен валс е вихрушка, снега завъртяла.
Извинете, неловко е, справям се с танца едва.
Заповядайте с мен, на вечеря елате след бала.
Искам "да" да ми кажете, чакам и още слова.
Вие гледате мълком към мене с растяща почуда:
Първи танц ни е. Може би, бръз ви изглеждам така.
Разберете, сега като юноша сякаш се влюбвам,
но се плаша все още ?обичам” на глас да река.
Ето, танцът привършва, ръката Ви пускам накрая.
И с усмивка ме гледате пак, без надежда поне…
Но какво е стаено, повярвайте, в нея не зная.
Или нежното "да" или просто студеното "не".
Ударения
ПозволEте ми тАнц. От годИната сЕтната нОщ е.
Аз ръкАта Ви в свОите Още не сЪм я държАл.
МеждУ ВАшите вЕчни поклОнници знАя, че нОв съм
и за прЪв път покАнен съм тУк, на блестЯщия бАл.
ТОзи прАзничен вАлс е вихрУшка, снегА завъртЯла.
ИзвинЕте, нелОвко е, спрАвям се с тАнца едвА.
ЗаповЯдайте с мен, на вечЕря елАте след бАла.
Искам "дА" да ми кАжете, чАкам и Още словА.
ВИе глЕдате мЪлком към мЕне с растЯща почУда:
Първи тАнц ни е. МОже би, бЪрз Ви изглЕждам такА.
РазберЕте, сегА като Юноша сЯкаш се влЮбвам,
но се плАша все Още ?обИчам” на глАс да рекА.
Ето, тАнцът привЪршва, ръкАта Ви пУскам накрАя.
И с усмИвка ме глЕдате пАк, без надЕжда понЕ…
Но каквО е стаЕно, повЯрвайте, в нЕя не знАя.
ИлИ нЕжното "да" илИ прОсто студЕното "не".
Перевод сделан для Международного Конкурса http://www.stihi.ru/2011/11/27/3947
Метки:
