Лъчезар Селяшки. Элегия VIII

Тежиш ми като кръст,
бял кръст на рамото,
във къщата от пръст
и обли камъни.

Пастир на черно стадо,
изгубен сред звездите –
духът ми броди жаден,
без сън, без глас разпитва…

Тежиш ми като кръст,
бял кръст на рамото.


———————
Элегия VIII (перевод с болгарского)

Ты моё бремя, крест,
белый крест на плече.
В доме, где света срез –
пылью, и я – ничей.

Пастырем мыслей чёрных,
потерянным среди звёзд,
дух мой тропинок торных
алкает без сна и грёз.

Ты моё бремя, крест,
белый крест на плече…