Андрис Ирбитс - Не доверяйте свое сердце

Андрис Ирбитс
Не доверяйте свое сердце
http://www.stihi.ru/2013/05/13/9098

Не доверявайте сърцето си
Перевод на болгарский язык:
Марии Шандурковой

Как болно е, щом си се ти доверил
и свойто сърце си дарил без остатък,
а хората, с твойто сърце утешил,
с цинизъм отвръщат ти на добротата.

Светът покрай теб става сив, опустял
и мислиш с тъга: "Вдъхновение няма",
но знай, в тези мигове ти не си сам,
щом с Бог доверил си скръбта преживяна.

И нека прониква в сърцето тъга,
вратите разтворило в свойто забвение,
надеждата, вярвай, че в него е тя
и теб ще спаси от напразни вълнения.

Уроци житейски ти сам разбери,
не трябва да съдиш, а много внимавай,
за в бъдеще себе си сам ти пази,
и мъдър бъди, не дружи със лукави.

-------------

Как бОлно е, щОм си се тИ доверИл
и свОйто сърцЕ си дарИл без остАтък,
а хОрата, с твОйто сърцЕ утешИл,
с цинИзъм отврЪщат ти нА добротАта.

СветЪт покрай тЕб става сИв, опустЯл
и мИслиш с тъгА: "ВдъхновЕние нЯма",
но знАй, в тези мИгове тИ не си сАм,
щом с БОг доверИл си скръбтА преживЯна.

И нЕка пронИква в сърцЕто тъгА,
вратИте разтвОрило в свОйто забвЕние,
надЕждата, вЯрвай, че в нЕго е тЯ
и тЕб ще спасИ от напрАзни вълнЕния.

УрОци житЕйски ти сАм разберИ,
не трЯбва да сЪдиш, а мнОго внимАвай,
за в бЪдеще сЕбе си сАм ти пазИ,
и мЪдър бъдИ, не дружИ със лукАви.

Не доверяйте свое сердце

Как больно, когда доверяя другим,
Ты сердце свое отдаешь на расплату,
А люди потешатся с сердцем твоим,
Цинизмом ответят за добрую плату.

И мир, что вокруг, станет серым, пустым,
"И нет вдохновенья!"- подумаешь в скорби.
Но знай, в те мгновенья, не будешь один,
Коль Богу доверишь печаль во спасенье.

И пусть сотни раз проникает тоска,
В открытые двери забытого сердца,
Ты верь, что надежда еще-то жива,
Избавит тебя и от лишних волнений.

А сам, тем урокам, что жизнь нам дает,
Старайся внимать без особых суждений,
И впредь сбереги сам себя от невзгод,
Будь мудр, сторонись от лукавых общений.

Гётшендорф 13.05.2013

Метки:
Предыдущий: Рыгор Бородулин
Следующий: Славомир Адамович Книга