Сергей Третьяков Ножницы Ножици
?НОЖНИЦЫ”
Сергей Михайлович Третьяков (1892-1939 г.)
Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев
НОЖИЦИ
Над езерото водни кончета, а слънцето пече.
Хора в бели халати,
огледалата метнаха върху тях
ножица-ах-кожица,
тъканта изгрухтя
ловко.
Ударения
НОЖИЦИ
Над езеро́то во́дни ко́нчета, а слъ́нцето пече́.
Хо́ра в бе́ли хала́ти,
огледала́та ме́тнаха върху тя́х
но́жица-а́х-ко́жица,
тъканта́ изгрухтя́
ло́вко.
Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев
Сергей Третьяков
НОЖНИЦЫ
Стрекозы над прудом, а солнце жарит.
Люди в белых балахонах,
А из зеркал на них
Два конца, два кольца
Материя хрюкнула
Ловко.
1913 г.
---------------
Руският поет, писател, драматург, публицист и преводач Сергей Третяков (Сергей Михайлович Третьяков) е роден на 8/20 юни 1892 г. в гр. Голдинген, Курляндска губерния. Завършва юридическия факултет при Московския университет (1916 г.). Първите му публикации в печата са от 1913 г. Сътрудничи на издания като ?Красное знамя”, ?Дальневосточное обозрение”, ?Творчество”, ?Окно”, ?Неделя”, ?Дальневосточная трибуна” и др. Член е на литературните групи на футуристите ?Мезонин поэзии” и ?Творчество”, съосновател е на група ?Леф”. Участник е в революционните движения и Гражданската война на Далечния изток (1919-1922 г.). Автор е на книги с поезия, проза, пиеси, публицистика и литературни портрети, сред които ?Железная пауза” (1919 г.), ?Путевка” (1921 г.), ?Ясныш” (1922 г.), ?Непорочное зачатие” (1923 г.), ?Слышишь, Москва?” (1923 г.), ?Противогазы” (1924 г.), ?Итого” (1924 г.), ?Чжунго” (1927 г.), ?Хочу ребёнка” (1927 г.), ?Речевик” (1929 г.), ?Рычи, Китай” (1930 г.), ?Вызов” (1930 г.), ?Дэн Ши-хуа” (1930 г.), ?Месяц в деревне” (1931 г.), ?Тысяча и один трудодень” (1934 г.), ?Люди одного костра” (1936 г.), ?Страна-перекрёсток” (1937 г.); на филмовите сценарии ?Элисо” (1928 г.), ?Соль Сванетии” (1930 г.), ?Хабарда” (1931 г.) и др. Работи в рабфаковски литературни обединения, в театралния колектив на ?Пролеткульт”, изнася лекции по руска литература в Пекинския университет (1924-1925 г.), председател е на художествения съвет на ?Госкино” (1925 г.), редактира сп. ?Новый Леф” (1928 г.), превежда творби на Брехт. Репресиран заради своите международни контакти, през 1937 г. е арестуван и на 10 септември 1937 г. е разстрелян в Москва. Реабилитиран е през 1956 г.
Сергей Михайлович Третьяков (1892-1939 г.)
Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев
НОЖИЦИ
Над езерото водни кончета, а слънцето пече.
Хора в бели халати,
огледалата метнаха върху тях
ножица-ах-кожица,
тъканта изгрухтя
ловко.
Ударения
НОЖИЦИ
Над езеро́то во́дни ко́нчета, а слъ́нцето пече́.
Хо́ра в бе́ли хала́ти,
огледала́та ме́тнаха върху тя́х
но́жица-а́х-ко́жица,
тъканта́ изгрухтя́
ло́вко.
Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев
Сергей Третьяков
НОЖНИЦЫ
Стрекозы над прудом, а солнце жарит.
Люди в белых балахонах,
А из зеркал на них
Два конца, два кольца
Материя хрюкнула
Ловко.
1913 г.
---------------
Руският поет, писател, драматург, публицист и преводач Сергей Третяков (Сергей Михайлович Третьяков) е роден на 8/20 юни 1892 г. в гр. Голдинген, Курляндска губерния. Завършва юридическия факултет при Московския университет (1916 г.). Първите му публикации в печата са от 1913 г. Сътрудничи на издания като ?Красное знамя”, ?Дальневосточное обозрение”, ?Творчество”, ?Окно”, ?Неделя”, ?Дальневосточная трибуна” и др. Член е на литературните групи на футуристите ?Мезонин поэзии” и ?Творчество”, съосновател е на група ?Леф”. Участник е в революционните движения и Гражданската война на Далечния изток (1919-1922 г.). Автор е на книги с поезия, проза, пиеси, публицистика и литературни портрети, сред които ?Железная пауза” (1919 г.), ?Путевка” (1921 г.), ?Ясныш” (1922 г.), ?Непорочное зачатие” (1923 г.), ?Слышишь, Москва?” (1923 г.), ?Противогазы” (1924 г.), ?Итого” (1924 г.), ?Чжунго” (1927 г.), ?Хочу ребёнка” (1927 г.), ?Речевик” (1929 г.), ?Рычи, Китай” (1930 г.), ?Вызов” (1930 г.), ?Дэн Ши-хуа” (1930 г.), ?Месяц в деревне” (1931 г.), ?Тысяча и один трудодень” (1934 г.), ?Люди одного костра” (1936 г.), ?Страна-перекрёсток” (1937 г.); на филмовите сценарии ?Элисо” (1928 г.), ?Соль Сванетии” (1930 г.), ?Хабарда” (1931 г.) и др. Работи в рабфаковски литературни обединения, в театралния колектив на ?Пролеткульт”, изнася лекции по руска литература в Пекинския университет (1924-1925 г.), председател е на художествения съвет на ?Госкино” (1925 г.), редактира сп. ?Новый Леф” (1928 г.), превежда творби на Брехт. Репресиран заради своите международни контакти, през 1937 г. е арестуван и на 10 септември 1937 г. е разстрелян в Москва. Реабилитиран е през 1956 г.
Метки:
