Неизказани

В часа на виолетовия здрач,
когато денят
сбогува се със синевата,
във въздуха увисват
неизказани слова.
Но те не падат,
а като мънички светулки
започват да трептят едва-едва
около белия небесен фар,
галещ със седефената си ръка
мрака.


Метки:
Предыдущий: Ике кавем
Следующий: На роздор жж