Весна и для нас. Мадлен Аспарухова

собирает лето дни свои,

складывает их прилежно, потом

раздевает деревья медленно

руками влюблённого,

забирает жаркое солнце,

незаметно становится холодно,

а я тихо увядаю

с каждой птицей улетевшей

и каждым листом пожелтевшим -

эта любовь пришла с летом

и улетит с его окончанием,

сменятся времена года,

спрошу у первых подснежников

и ласточек, и верб:

есть ли весна, скажите,

для вымышленных птиц?

*

събира си дните лятото,

сгъва ги прилежно, сетне

съблича дърветата бавно

с ръцете на влюбен,

прибира жаркото слънце,

неусетно става студено,

а аз кротко вехна

с всяка птица отлетяла

и всяко листо пожълтяло -

тази обич дошла с лятото

ще отлети с края му,

ще се сменят сезоните,

ще питам първите кокичета

и лястовиците, и върбите:

има ли пролет, кажете,

за измислените птици?


Перевод с болгарского:
Дмитрий Волжанин

Метки:
Предыдущий: Эм. Дикинсон Ты прав, сказав - путь узок
Следующий: Сентиментальное объяснение. Из Поля Верлена