Михаил Лермонтов - Звуки

Михаил Лермонтов
Звуки

Перевод на болгарский язык:
Марии Шандурковой


ЗВУЦИ

Що за звуци! сладостта им свята
слушам вцепенен;
губя вечност, небеса, земята
и самия мен.

Всемогъщи! тези звуци! жадно
със сърце ловя,
както пътник в пустошта отпаднал
капката вода!

И отново раждат във душата
сън от весел ден,
украсяват с дреха те живота,
който днес не е.

Всеки звук във образ оживява,
образът й мил;
чувам тих плач, сякаш на раздяла,
и душа боли.

И безпаметно аз пак отпивам
от горчиви дни,
и отново в мислите напират
думите сами.

1830 или 1831
Перевод: 27.09.2014 г.

----------------------------------

ЩО за звУци! сладосттА им свЯта
слУшам вцепенЕн;
гУбя вЕчност, небесА, земЯта
и самИя мЕн.

ВсемогЪщи! тЕзи звУци! жАдно
със сърцЕ ловЯ,
кАкто пЪтник в пустоштА отпАднал
кАпката водА!

И отнОво рАждат във душАта
сЪн от вЕсел дЕн
украсЯват с дрЕха пАк живОта,
кОйто днЕс не Е.

ВсЕки звУк във Образ оживЯва,
Образът й мИл;
чУвам тИх плач, сЯкаш на раздЯла,
и душА болИ.

И безпАметно аз пАк отпИвам
от горчИви днИ,
и отнОво в мИслите напИрат
дУмите самИ.

ЗВУКИ

Что за звуки! неподвижен внемлю
Сладким звукам я;
Забываю вечность, небо, землю,
Самого себя.

Всемогущий! что за звуки! жадно
Сердце ловит их,
Как в пустыне путник безотрадной
Каплю вод живых!

И в душе опять они рождают
Сны веселых лет
И в одежду жизни одевают
Всё, чего уж нет.

Принимают образ эти звуки,
Образ милый мне;
Мнится, слышу тихий плач разлуки,
И душа в огне.

И опять безумно упиваюсь
Ядом прежних дней
И опять я в мыслях полагаюсь
На слова людей.

1830 или 1831
Фото из нета