Александр Кусиков Бубенцы Звънчета
?БУБЕНЦЫ (СЛЫШУ ЗВОН БУБЕНЦОВ ИЗДАЛЕКА)”
Александр Борисович Кусиков/ Кусикян (1896-1977 г.)
Слова: Александр Кусиков
Музыка: Владимир Бакалейников
Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев
ЗВЪНЧЕТА (ЧУВАМ ЗВЪН НА ДАЛЕЧНИ ЗВЪНЧЕТА)
Нека тръпне сърцето страхливо,
преживяното чакащо с жал,
но конете с разпуснати гриви
да препускат без прежна печал.
Припев:
Чувам звън на далечни звънчета –
руска тройка засилва се там,
а наоколо ширно просветва
бял искреещ всеснежен саван.
Каруцарю, запей свойта песен,
ще приглася ветрецът сега;
дни отминали няма да срещнем
и излишна е тази тъга!
Чувам звън на далечни звънчета –
руска тройка засилва се там,
а наоколо ширно просветва
бял искреещ всеснежен саван.
Ала звън на звънчетата може
сенки сенчести да възкреси,
мойта руска душа да тревожи,
моя руски копнеж да гласи!
Чувам звън на далечни звънчета –
руска тройка засилва се там,
а наоколо ширно просветва
бял искреещ всеснежен саван.
Ударения
ЗВЪНЧЕТА
Не́ка тръ́пне сърце́то страхли́во,
преживя́ното ча́кащо с жа́л,
но коне́те с разпу́снати гри́ви
да препу́скат без пре́жна печа́л.
Чу́вам звъ́н на дале́чни звънче́та –
ру́ска тро́йка заси́лва се та́м,
а нао́коло ши́рно просве́тва
бя́л искре́ещ всесне́жен сава́н.
Каруца́рю, запе́й сво́йта пе́сен,
ще пригла́ся ветре́цът сега́;
дни́ отми́нали ня́ма да сре́щнем
и изли́шна е та́зи тъга́!
Ала звъ́н на звънче́тата мо́же
се́нки се́нчести да възкреси́,
мо́йта ру́ска душа́ да трево́жи,
мо́я ру́ски копне́ж да гласи́!
Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев
Александр Кусиков
БУБЕНЦЫ (СЛЫШУ ЗВОН БУБЕНЦОВ ИЗДАЛЕКА)
Сердце будто проснулось пугливо,
Пережитого стало мне жаль;
Пусть же кони с распущенной гривой
С бубенцами умчат меня вдаль.
Припев:
Слышу звон бубенцов издалёка –
Это тройки знакомый разбег,
А вокруг расстелился широко
Белым саваном искристый снег.
Пусть ямщик свою песню затянет,
Ветер будет ему подпевать;
Что прошло – никогда не настанет,
Так зачем же, зачем горевать!
Слышу звон бубенцов издалёка –
Это тройки знакомый разбег,
А вокруг расстелился широко
Белым саваном искристый снег.
Звон бубенчиков трепетно может
Воскресить позабытую тень,
Мою русскую душу встревожить
И встряхнуть мою русскую лень!
Слышу звон бубенцов издалёка –
Это тройки знакомый разбег,
А вокруг расстелился широко
Белым саваном искристый снег.
---------------
Руският поет Александър Кусиков (Александр Борисович Кусиков/ Кусикян) е роден на 17 септември 1896 г. в гр. Армавир, Кубанска област. По произход е арменец. Създател е на московското издателство ?Чихи-Пихи”, където през 1919 г. издават заедно с Балмонт поетичния сборник ?Жемчужный коврик”. Автор е на стотици романси и на стихосбирките ?Зеркало Аллаха” (1918 г.), ?Сумерки” (1919 г.), ?Коевангелиеран” (1920 г.), ?Поэма поэм” (1920 г.), ?Коробейники счастья” (1920 г.), ?В никуда: Вторая книга строк” (1920 г.), ?Джульфикар: Неизбежная поэма” (1921 г.), ?Жемчужный коврик” (1921 г.), ?Звездный бык” (1921 г.), ?Искандер Намэ” (1921г.), ?Аль-Баррак: Поэмы” (1922 г.), ?Птица безымянная: Избр. стихи, 1917-1921” (1922 г.), ?В никуда” (1922 г.), ?Октябрьские поэмы” (1923 г.), ?Рябка” (1923 г.) и др. Виден представител е на литературното направление имажинизъм; в лириката му се открояват темите за песимизма, самотата и световния хаос. През 1924 г. се преселва в Париж; през 30-те години на ХХ в. спира да се занимава с творчество. Умира на 20 юли 1977 г. в Париж.
Александр Борисович Кусиков/ Кусикян (1896-1977 г.)
Слова: Александр Кусиков
Музыка: Владимир Бакалейников
Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев
ЗВЪНЧЕТА (ЧУВАМ ЗВЪН НА ДАЛЕЧНИ ЗВЪНЧЕТА)
Нека тръпне сърцето страхливо,
преживяното чакащо с жал,
но конете с разпуснати гриви
да препускат без прежна печал.
Припев:
Чувам звън на далечни звънчета –
руска тройка засилва се там,
а наоколо ширно просветва
бял искреещ всеснежен саван.
Каруцарю, запей свойта песен,
ще приглася ветрецът сега;
дни отминали няма да срещнем
и излишна е тази тъга!
Чувам звън на далечни звънчета –
руска тройка засилва се там,
а наоколо ширно просветва
бял искреещ всеснежен саван.
Ала звън на звънчетата може
сенки сенчести да възкреси,
мойта руска душа да тревожи,
моя руски копнеж да гласи!
Чувам звън на далечни звънчета –
руска тройка засилва се там,
а наоколо ширно просветва
бял искреещ всеснежен саван.
Ударения
ЗВЪНЧЕТА
Не́ка тръ́пне сърце́то страхли́во,
преживя́ното ча́кащо с жа́л,
но коне́те с разпу́снати гри́ви
да препу́скат без пре́жна печа́л.
Чу́вам звъ́н на дале́чни звънче́та –
ру́ска тро́йка заси́лва се та́м,
а нао́коло ши́рно просве́тва
бя́л искре́ещ всесне́жен сава́н.
Каруца́рю, запе́й сво́йта пе́сен,
ще пригла́ся ветре́цът сега́;
дни́ отми́нали ня́ма да сре́щнем
и изли́шна е та́зи тъга́!
Ала звъ́н на звънче́тата мо́же
се́нки се́нчести да възкреси́,
мо́йта ру́ска душа́ да трево́жи,
мо́я ру́ски копне́ж да гласи́!
Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев
Александр Кусиков
БУБЕНЦЫ (СЛЫШУ ЗВОН БУБЕНЦОВ ИЗДАЛЕКА)
Сердце будто проснулось пугливо,
Пережитого стало мне жаль;
Пусть же кони с распущенной гривой
С бубенцами умчат меня вдаль.
Припев:
Слышу звон бубенцов издалёка –
Это тройки знакомый разбег,
А вокруг расстелился широко
Белым саваном искристый снег.
Пусть ямщик свою песню затянет,
Ветер будет ему подпевать;
Что прошло – никогда не настанет,
Так зачем же, зачем горевать!
Слышу звон бубенцов издалёка –
Это тройки знакомый разбег,
А вокруг расстелился широко
Белым саваном искристый снег.
Звон бубенчиков трепетно может
Воскресить позабытую тень,
Мою русскую душу встревожить
И встряхнуть мою русскую лень!
Слышу звон бубенцов издалёка –
Это тройки знакомый разбег,
А вокруг расстелился широко
Белым саваном искристый снег.
---------------
Руският поет Александър Кусиков (Александр Борисович Кусиков/ Кусикян) е роден на 17 септември 1896 г. в гр. Армавир, Кубанска област. По произход е арменец. Създател е на московското издателство ?Чихи-Пихи”, където през 1919 г. издават заедно с Балмонт поетичния сборник ?Жемчужный коврик”. Автор е на стотици романси и на стихосбирките ?Зеркало Аллаха” (1918 г.), ?Сумерки” (1919 г.), ?Коевангелиеран” (1920 г.), ?Поэма поэм” (1920 г.), ?Коробейники счастья” (1920 г.), ?В никуда: Вторая книга строк” (1920 г.), ?Джульфикар: Неизбежная поэма” (1921 г.), ?Жемчужный коврик” (1921 г.), ?Звездный бык” (1921 г.), ?Искандер Намэ” (1921г.), ?Аль-Баррак: Поэмы” (1922 г.), ?Птица безымянная: Избр. стихи, 1917-1921” (1922 г.), ?В никуда” (1922 г.), ?Октябрьские поэмы” (1923 г.), ?Рябка” (1923 г.) и др. Виден представител е на литературното направление имажинизъм; в лириката му се открояват темите за песимизма, самотата и световния хаос. През 1924 г. се преселва в Париж; през 30-те години на ХХ в. спира да се занимава с творчество. Умира на 20 юли 1977 г. в Париж.
Метки:
