Мара Белчева. Що в садку лишилося...

Мара Белчева


Що в садку лишилося поснул?м? –
Укрива дерева сн?гопад!
Спогади про л?то вже в минул?м –
чи рад?? нин? сн?гу сад?

Вл?тку в?н, мережаний строкато,
оповитий сонмом кв?ття й трав –
пив м’яких св?танк?в аромати,
у пеленах росних розкв?тав.

Нин? сн?гом сад укритий. В?ти
змерзл? руки простягли немов
в небо, – щоб молитву сотворити, –
т?льки там не чують молитов.

(переклад з болгарсько? – Любов Цай)

***

Оригинал:

Мара Белчева


И какво остава в таз градина,
що е днес замряла под снегът!
Спомена от лятото що мина –
милва ли й той сега сънят?

Лятото со свойте пъстроцветни,
с дивен дъх надъхани цветя: –
с меките зари тъй благодатни,
в чийто росни скути тя цъфтя.

Всичко сняг затрупа. Дървесата
са прострели, като че в молба,
смръзнали ръце към небесата –
немите към тяхната съдба.