Маркчев Александр. Размышление о бытии

РАЗМыШЛЕНИЕ О БыТИИ
Александр МАРКЧЕВ
Когда в историю заглянешь,
страницы старые листая,
невольно грустью сердце ранишь:
как быстро годы пролетают!
Тысечелетия...Века...
Эпох ушедшие века....
Секунды...годы...
Род людской
живет мечтою сокровенной:
постигнуть тайны бытия.
Хотел бы этого и я.
Но как узнать -
Где жребий мой?
Мелькну угасшею звездой.
И стану прахом.
Стану тленом.
Извечным спутником Вселенной...
Но - это завтра.
Через год...
Сегодня - жизнь.
И дней черед.
Живем мы радуясь, скорбя,
греша, прощая
и любя...
Мы изменить не в силах сами
уклад, намеченный богами.

РАЗМИСЪЛ ЗА БИТИЕТО
Александър МАРКЧЕВ
Поетичен превод на български:Виолета Божилова

Историята щом разлистиш
със страниците пожълтели,
неволно тъжните ти мисли
сърцето твое ще уцелят:
Как бързо времето отлита!
Хилядолетия...Векове....
Години се в епохи вплитат
Секундите - в години
в век...
Откакто е светът, човек
с мечта живее съкровена:
във тайните на битието
и на заагдката Вселена
съзнанието му да вникне.
Това е тайнството, в което
и аз бих искал да проникна.
Но жребия си как да узная?
Като угаснала звезда
ще стана спътник на безкрая.
Ще стана прах,
ще стана тлен...
Но не сега...
А - някой ден...
А днес - бъди. Живей сега
живота в радост и тъга.
Живот - понякога суров,
с грешки, прошки
и любов...
Да изменим сами не можем
реда, от богове наложен.
Преведе от руски: Виолета Божилова