Красимир Георгиев. Воспоминание. пер. с болгарског

Красимир Георгиев
СПОМЕН ЗА УТРОБАТА

Свит в лодката, плувам сред океана между дъното и небето.
Тихо е, намирам се в окото на бурята.
Преди да достигна до острова, ще измине цяла вечност.
Всичко останало ще бъде мимолетно.

Метки:
Предыдущий: Расул Гамзатов - Михаилу Луконину
Следующий: В моей душе не всходит солнце