Вали тъга, Генка Богданова

ВАЛИ ТЪГА
Автор: Генка Богданова

Навън вали… Намръщено небето
душата моя в примка хладна стяга.
Едно листо, от вятъра поето,
със въздишка в кална локва ляга.

Вали, вали…Разплаканата есен
прощава се с последните си дни.
Заглъхнала е всяка птича песен,
реката влачи мътните води.

На покрива, настръхнали врабците,
проклинат есенния дъжд студен
и със главици, под крилата скрити,
днес са мрачни и унили като мен.

Тягостно и сиво е! Дъждът вали…
Дали защото младостта я няма
съм тъжна и сърцето ме боли?
Нима бе само слънчева измама?

Тя с вълшебство кратко ме омая,
но напусна ме, отиде си, нали?
И ?сбогом” не прошепна ми накрая…
Не, аз не плача… Навън тъга вали!