Сергей Есенин - Месяц рогом облако бодает

Сергей Есенин
***Месяц рогом облако бодает

Перевод на болгарский язык:
Марии Шандурковой

***

Рог на месец облака дълбае,
къпе се във синята мъгла.
Никой в тази нощ не ще узнае
жеравите от какво крещат.

В тази нощ към залива се спусна
от тръстиката зелена тя.
И косите златни си разпусна
по хитона с бялата ръка.

Щом притича, в ручея погледна,
и на пъна с болка се подпря.
А очите, маргарити бледи,
гаснат, сякаш блатна светлина.

А на утрото в мъглата сива
тя потъна, скри се в далнина...
Кимаше й месец зад могила,
къпейки се в чудна синева.

----------

РОг на мЕсец Облака дълбАе,
кЪпе се във сИнята мъглА.
НИкой в тАзи нощ не щЕ узнАе
жЕравите от каквО крещЯт.

В тАзи нощ към зАлива се спУсна
от тръстИката зелЕна тЯ.
И косИте злАтни си разпУсна
по хитОна с бЯлата ръкА.

Щом притИча, в рУчея поглЕдна
и на пЪна с бОлка се подпрЯ.
А очИте, маргарИти блЕди,
гАснат, сякаш блАтна светлинА.

А на Утрото в мъглАта сИва,
тя потЪна, скрИ се в далнинА...
КИмаше й мЕсец зад могИла,
кЪпейки се в чУдна синевА.

***

Месяц рогом облако бодает,
В голубой купается пыли.
В эту ночь никто не отгадает,
Отчего кричали журавли.

В эту ночь к зеленому затону
Прибегла она из тростника.
Золотые космы по хитону
Разметала белая рука.

Прибегла, в ручей взглянула прыткий,
Опустилась с болью на пенек.
И в глазах завяли маргаритки,
Как болотный гаснет огонек.

На рассвете с вьющимся туманом
Уплыла и скрылася вдали...
И кивал ей месяц за курганом,
В голубой купаяся пыли.

1916

Перевод: июнь 2014
Художник: Едуард Биссон (1856-1939)