Смерть 3 Красимир Георгиев Смърт 3

На вздохе мы сеем ржаное зерно,
Сбирая на выдохе рисовых копен.
Дыханье - наш жертвенный конь,
Спустился на землю небесным полётом.
Кого он ослепит блеском молнии?

Красимир Георгиев
СМЪРТ 3

Вдишването е като житено зърно,
издишването е като оризов кълн.
Диханието – жертвеният кон,
препуска сред небесните полета.
Когато се озъби, блясва мълния.

http://www.stihi.ru/2011/05/12/8395

Метки:
Предыдущий: По мотивам Muckers. C. Sandburg
Следующий: Два билета за... и любовь. Ричард Бротиган