Пеньо Пенев На мама. Маме

Косите ти са побелели вече.
Отдавна твойта пролет прецъфтя.
Отмина младостта ти надалече
и никога не ще се върне тя.
Недей тъгува! Горда ти бъди! -
Това, което нивга плод не дава,
това, което нивга не цъфти -
в живота само то не прецъфтява.
А в твойте дни до старото ти рамо
бди син-строител, мила мамо!

30. IX. 1955




МАМЕ
(Свидетельство о публикации распространяется только на перевод)
Литературный перевод О. Шаховской (Пономаревой)

И весна счастливая увяла.
Улетела молодость на крыльях,
время не вернёт, что отобрало.
Не грусти, родная! Гордой будь!
Не родят плоды тоска и грусть.
Никогда печали не цвести –
ты жива – и вместе нам идти.
Я плечо подставлю, если тяжело.
Сын – строитель, мама, –
сильных ремесло!
07.02.12

Метки:
Предыдущий: Вильгельм Буш. Кровь
Следующий: Красимир Тенев. Исповедь, авт. перевод