Маминка

Да ви разкажа за моята баба Василка.
На нея съм кръстена -
тя беше моята маминка
(така във Бургас им викаме).
Беше една такава устАта –
пази, Боже, да й паднеш на мерника.
(Хич не приличам на нея!)
Първи випуск на пансиона Френския,
(дето по-късно комунистите
в психиатрия го превърнаха).
Гледаше си децата, че и внуците
и на мъжа си всякак угаждаше,
щото на Оня свят, казваше,
всички при първите си отивали (ужас!).
Умница беше отвсякъде
(на нея приличам) –
за всяко нещо си имаше отговор
и… никакви противоречия
(то кой ли пък смееше).
Мъжете – казваше маминка –
от кръста надолу да те познават,
а туй дето ти е в главата,
все да ги изненадва.
- И вкъщи, и на улицата,
все да си начервисана,
косата – направена,
домашните чехли – с токчета.
Когато си болна –
мъжко око да те не види,
лягай в кревата и охкай,
през главата завита.
А знаете ли по какво се познавало
дали мъжът си обича жената (и обратното)?
Мъжките ризи трябвало без ръбове
по ръкавите да бъдат изгладени.
А на жената лицето - задължително
без бръчки, поне до петдесетака
(туй го приложих).
Всяка вечер събираше си децата –
кой накъдето ходил – ходил,
в осем да е на масата.
И всичко да се изяжда.
След туй – всеки в кревата си.
И преди лягане – чаша мляко
(туй и до ден днешен не го мога –
от малка по този въпрос възроптах й).
Хубави делници, прелестни празници,
като с магическа пръчка рисувани.
Когато от Този свят си отиде
разбрахме,
че в земята погребахме корена си -
не само маминка.

Сега аз съм корен -
по-жилав от троскот.


http://vbox7.com/play:5dde270d

Это была любимая песня моей маминке (бабушка). Надеюсь, что она вам понравиться.





Циклы стихов "Корни"