Мокър шепот

Цяла нощ
дъждът
под прозореца ми
бос танцува,
луната
беше пленница
на облаци,
звездите
в прегръдките
на перлените миди
се търкулнаха,
а вятърът,
за да не се намокри,
зад ъгъла
под стряхата се сви.

Само вълните,
прегръщайки брега,
шепнешком
рефрена си повтаряха:

?Скъп си ни.
Скъп си ни…

Скъп си ни!”