Анисим Кронгауз Кукушка куковала за стеной Там кук
?КУКУШКА КУКОВАЛА ЗА СТЕНОЙ...”
Анисим Максимович Кронгауз (1920-1988 г.)
Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев
ТАМ КУКА КУКУВИЦАТА ОТВЪН
Там кука кукувицата отвън
и издевателства над моя сън.
Защо да кука дълго тя можа
и да ме дразни с птичата лъжа?
От докторите истината знам,
а ти четирсет пъти кукаш там.
?Ку-ку, ку-ку...” – за кукане парад,
а в кръста болките да спрат не щат.
Капака вдигнах. Зад прозорец сив
да зърна как сред горския масив
в залязващия огън, още жив,
надежда сред листака свеж събра
лъжкиня горска и душа добра.
Но нейде там сред залезната шир
голям камшик размахваше пастир
и като крава рижа в угар-скръб
плющеше слънцето по огнен гръб.
Той бе с лунички, едър бе юнак,
не бе му чукнал още двайсетак.
Разбрах, че пророкува с тоз рефрен
тя дълголетие, но не за мен.
Ударения
ТАМ КУКА КУКУВИЦАТА ОТВЪН
Там ку́ка кукуви́цата отвъ́н
и издева́телства над мо́я съ́н.
Зашто́ да ку́ка дъ́лго тя́ можа́
и да ме дра́зни с пти́чата лъжа́?
От до́кторите и́стината зна́м,
а ти́ чети́рсет пъ́ти ку́каш та́м.
?Ку-ку́, ку-ку́...” – за ку́кане пара́д,
а в кръ́ста бо́лките да спра́т не шта́т.
Капа́ка вди́гнах. Зад прозо́рец си́в
да зъ́рна ка́к сред го́рския маси́в
в заля́зваштия о́гън, о́ште жи́в,
наде́жда сред листа́ка све́ж събра́
лъжки́ня го́рска и душа́ добра́.
Но не́йде та́м сред за́лезната ши́р
голя́м камши́к разма́хваше пасти́р
и като кра́ва ри́жа в у́гар-скръ́б
плюште́ше слъ́нцето по о́гнен гръ́б.
Той бе́ с луни́чки, е́дър бе́ юна́к,
не бе́ му чу́кнал о́ште двайсета́к.
Разбра́х, че пророку́ва с то́з рефре́н
тя дълголе́тие, но не́ за ме́н.
Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев
Анисим Кронгауз
КУКУШКА КУКОВАЛА ЗА СТЕНОЙ...
Кукушка куковала за стеной.
Кукушка издевалась надо мной.
А нужно ли так много куковать
И птичьей ложью истину скрывать?
Врачи и те мне правду говорят,
А ты кукуешь сорок раз подряд.
?Ку-ку, ку-ку, – так сорок раз, – ку-ку”, –
А боль не унимается в боку.
Раскрыл я ставни. Захотелось мне
Увидеть лес в некрашеном окне
В закатном непогашенном огне,
Где, может, скачет, листьями шурша,
Лесная лгунья – добрая душа.
Но там, где свет закатный не потух,
Большим бичом размахивал пастух:
Как рыжую корову на стерне,
Он солнце бил по огненной спине.
Он был веснушчат и широк в кости,
Не стукнуло ему и двадцати.
И понял я: кукушка в тишине
Пророчит долголетие не мне.
1956 г.
ЗОЗУЛЯ КУКУВАЛА ЗА СТ?НОЮ... (переклад на укра?нську мову: Николай Сысойлов)
Зозуля кукувала молода,
Знущалася зозуля, от б?да.
В передвеч?рн?й дивн?й тишин?
Ще довгий в?к пророчила мен?.
Ось л?карí – й т? правду говоря́ть,
А ти куку?ш сорок раз п?дряд.
?Ку-ку, ку-ку, – так сорок раз, – ку-ку”, –
А б?ль – все не вщуха́? у боку.
Розкрив в?ко́нниц?: так хочеться мен?
Побачить л?с в розкритому в?кн?
У зах?дному дивному вогн?,
Де, може, скаче в за́т?нку куща́
Л?сна брехуха – лаг?дна душа.
Та там, де пром?нь сонця не потух,
Крутим бичем розмахував пастух.
Як ту руду корову на стерн?,
В?н сонце бив по вогненн?й спин?.
Весь у веснянках, широч?нь в костí,
Не стукнуло йому ? двадцяти.
? зрозум?в: зозуля в тишин?
Пророче довгол?ття не мен?.
---------------
Руският поет и преводач Анисим Кронгауз (Анисим Максимович Кронгауз) е роден на 15 май 1920 г. в гр. Харков. От малък боледува от костна туберкулоза и в детските си години е прикован към леглото. Пише стихове и приключенски истории още от дете, първите му публикации са от 1936 г. С изключително силната си воля и много рехабилитационни процедури и тренировки успява да се справи с болестта и през 1939 г. става шампион на Москва по бокс, а през 1940 г. участва в стокилометровия пробег по р. Волга. Завършил е Литературния институт ?Максим Горки”. Член е на Съюза на писателите на СССР (1943 г.). В литературния печат публикува рядко, предимно преводи. Издава над 30 книги с поетични преводи, превежда поезия от братските славянски народи, а също от тюркски, чеченски, осетински и тюркменски език. Автор е на поемите ?Александр Чекалин” (1948 г.) и ?Восемнадцатилетние” (1957 г.), на стихосбирките ?Эшелоны” (1942 г.), ?Стихи о доме” (1943 г.), ?Урал-река” (1946 г.), ?Мгновенья, равные годам” (1957 г.), ?Весенняя осень” (1962 г.), ?Воспоминание о будущем” (1967 г.) и ?Холсты” (1975 г.). Подготвя том ?Избранное”, но книгата е спряна и поетът изпада в немилост, защото отказва да подпише писмо на Съюза на писателите с гневни осъждания на Солженицин. Умира на 17 октомври 1988 г. в Москва.
Анисим Максимович Кронгауз (1920-1988 г.)
Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев
ТАМ КУКА КУКУВИЦАТА ОТВЪН
Там кука кукувицата отвън
и издевателства над моя сън.
Защо да кука дълго тя можа
и да ме дразни с птичата лъжа?
От докторите истината знам,
а ти четирсет пъти кукаш там.
?Ку-ку, ку-ку...” – за кукане парад,
а в кръста болките да спрат не щат.
Капака вдигнах. Зад прозорец сив
да зърна как сред горския масив
в залязващия огън, още жив,
надежда сред листака свеж събра
лъжкиня горска и душа добра.
Но нейде там сред залезната шир
голям камшик размахваше пастир
и като крава рижа в угар-скръб
плющеше слънцето по огнен гръб.
Той бе с лунички, едър бе юнак,
не бе му чукнал още двайсетак.
Разбрах, че пророкува с тоз рефрен
тя дълголетие, но не за мен.
Ударения
ТАМ КУКА КУКУВИЦАТА ОТВЪН
Там ку́ка кукуви́цата отвъ́н
и издева́телства над мо́я съ́н.
Зашто́ да ку́ка дъ́лго тя́ можа́
и да ме дра́зни с пти́чата лъжа́?
От до́кторите и́стината зна́м,
а ти́ чети́рсет пъ́ти ку́каш та́м.
?Ку-ку́, ку-ку́...” – за ку́кане пара́д,
а в кръ́ста бо́лките да спра́т не шта́т.
Капа́ка вди́гнах. Зад прозо́рец си́в
да зъ́рна ка́к сред го́рския маси́в
в заля́зваштия о́гън, о́ште жи́в,
наде́жда сред листа́ка све́ж събра́
лъжки́ня го́рска и душа́ добра́.
Но не́йде та́м сред за́лезната ши́р
голя́м камши́к разма́хваше пасти́р
и като кра́ва ри́жа в у́гар-скръ́б
плюште́ше слъ́нцето по о́гнен гръ́б.
Той бе́ с луни́чки, е́дър бе́ юна́к,
не бе́ му чу́кнал о́ште двайсета́к.
Разбра́х, че пророку́ва с то́з рефре́н
тя дълголе́тие, но не́ за ме́н.
Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев
Анисим Кронгауз
КУКУШКА КУКОВАЛА ЗА СТЕНОЙ...
Кукушка куковала за стеной.
Кукушка издевалась надо мной.
А нужно ли так много куковать
И птичьей ложью истину скрывать?
Врачи и те мне правду говорят,
А ты кукуешь сорок раз подряд.
?Ку-ку, ку-ку, – так сорок раз, – ку-ку”, –
А боль не унимается в боку.
Раскрыл я ставни. Захотелось мне
Увидеть лес в некрашеном окне
В закатном непогашенном огне,
Где, может, скачет, листьями шурша,
Лесная лгунья – добрая душа.
Но там, где свет закатный не потух,
Большим бичом размахивал пастух:
Как рыжую корову на стерне,
Он солнце бил по огненной спине.
Он был веснушчат и широк в кости,
Не стукнуло ему и двадцати.
И понял я: кукушка в тишине
Пророчит долголетие не мне.
1956 г.
ЗОЗУЛЯ КУКУВАЛА ЗА СТ?НОЮ... (переклад на укра?нську мову: Николай Сысойлов)
Зозуля кукувала молода,
Знущалася зозуля, от б?да.
В передвеч?рн?й дивн?й тишин?
Ще довгий в?к пророчила мен?.
Ось л?карí – й т? правду говоря́ть,
А ти куку?ш сорок раз п?дряд.
?Ку-ку, ку-ку, – так сорок раз, – ку-ку”, –
А б?ль – все не вщуха́? у боку.
Розкрив в?ко́нниц?: так хочеться мен?
Побачить л?с в розкритому в?кн?
У зах?дному дивному вогн?,
Де, може, скаче в за́т?нку куща́
Л?сна брехуха – лаг?дна душа.
Та там, де пром?нь сонця не потух,
Крутим бичем розмахував пастух.
Як ту руду корову на стерн?,
В?н сонце бив по вогненн?й спин?.
Весь у веснянках, широч?нь в костí,
Не стукнуло йому ? двадцяти.
? зрозум?в: зозуля в тишин?
Пророче довгол?ття не мен?.
---------------
Руският поет и преводач Анисим Кронгауз (Анисим Максимович Кронгауз) е роден на 15 май 1920 г. в гр. Харков. От малък боледува от костна туберкулоза и в детските си години е прикован към леглото. Пише стихове и приключенски истории още от дете, първите му публикации са от 1936 г. С изключително силната си воля и много рехабилитационни процедури и тренировки успява да се справи с болестта и през 1939 г. става шампион на Москва по бокс, а през 1940 г. участва в стокилометровия пробег по р. Волга. Завършил е Литературния институт ?Максим Горки”. Член е на Съюза на писателите на СССР (1943 г.). В литературния печат публикува рядко, предимно преводи. Издава над 30 книги с поетични преводи, превежда поезия от братските славянски народи, а също от тюркски, чеченски, осетински и тюркменски език. Автор е на поемите ?Александр Чекалин” (1948 г.) и ?Восемнадцатилетние” (1957 г.), на стихосбирките ?Эшелоны” (1942 г.), ?Стихи о доме” (1943 г.), ?Урал-река” (1946 г.), ?Мгновенья, равные годам” (1957 г.), ?Весенняя осень” (1962 г.), ?Воспоминание о будущем” (1967 г.) и ?Холсты” (1975 г.). Подготвя том ?Избранное”, но книгата е спряна и поетът изпада в немилост, защото отказва да подпише писмо на Съюза на писателите с гневни осъждания на Солженицин. Умира на 17 октомври 1988 г. в Москва.
Метки:
