Райчо Русев. В конце концов...

В конце концов...

В конце концов умалюсь я,
вернусь к искомому началу.
Тюльпан, росой покоса пьян.
Цвет яблони по ветру палый.

Не будет больно мне ничуть.
Прощусь как с вами с лугом-садом.
Нет– воробьём легко взлечу,
и на трубу печную сяду.

Увижу мир! И в облака
вспорхну, орлёнок серобокий–
и вдаль без устали, пока
не встречу солнце на востоке.

Над ним– и в космос вырви глаз,
в созвездье, скажем... Первомая,
всю ночь звездой смотреться в вас,
и сниться вам, каким, не знаю.

В конце концов умалюсь я,
вернусь к искомому началу.

перевод с болгарского Терджимана Кырымлы


Накрая пак....

Накрая пак ще се смаля
и ще се върна при началото.
Ще стана чашка на лале.
Или пък розов цвят на ябълка.

Пак ще се гушна до плета.
Ще чакам вятърът да мине.
Или врабче– да полетя,
да кацна горе, на комина.

Да видя цялата земя!
Оттам, ако ми бъде ниско,
със облака да полетя–
да срещам слънцето на изток.

Оттам– при някоя звезда
в съзвездието… Керацуда!
Ще гледам цяла нощ оттам.
И цяла нощ ще ви се чудя.

Накрая пак ще се смаля.
И ще се върна при началото.

Райчо Русев