Станислав Голованов Брат Брат

?БРАТ”
Станислав Голованов
Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев


БРАТ

Често привечер лесно забравям
препоръките прашни за чест
и пронизвам със копие здраво
златни ризници в къщите днес.

Тази нощ с лекота ще изпълня
позабравен и странен обряд
и при теб сред честта ще се върна,
мой печален изгубил се брат.

Вятър свеж и звездите врачуват
на погребан под сънища град,
тихи рицари гордо пътуват
по минаващ сред времето свят.

Променлив и неясен, лъжовен
е човешкият труден възход.
Край Ла Манша далечен отново
чезне лудият бард Дон Кихот.

Син от брак на тъгата с успеха –
ще сразя равнодушни стени
и пред моите звънки доспехи
тънко копие с дни ще лети.


Ударения
БРАТ

ЧЕсто прИвечер лЕсно забрАвям
препорЪките прАшни за чЕст
и пронИзвам със кОпие здрАво
злАтни рИзници в кЪщите днЕс.

ТАзи нОщ с лекотА ще изпЪлня
позабрАвен и стрАнен обрЯд
и при тЕб сред честтА ще се вЪрна,
мой печАлен изгУбил се брАт.

ВЯтър свЕж и звездИте врачУват
на погрЕбан под сЪнища грАд,
тИхи рИцари гОрдо пътУват
по минАващ сред врЕмето свЯт.

ПроменлИв и неЯсен, лъжОвен
е човЕшкият трУден възхОд.
Край Ла МАнша далЕчен отнОво
чЕзне лУдият бАрд Дон КихОт.

СИн от брАк на тъгАта с успЕха –
ще сразЯ равнодУшни стенИ
и пред мОите звЪнки доспЕхи
тЪнко кОпие с днИ ще летИ.

Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев


Станислав Голованов
БРАТ

Я под вечер легко забываю
Наставления пыльных томов
И упругим копьем пробиваю
Золотые кольчуги домов.

Этой ночью я точно исполню
Позабытый и странный обряд,
Я тебя обязательно вспомню,
Мой печальный потерянный брат.

Свежий ветер и звезды врачуют
Тех, кто в Городе Снов погребен,
Снова рыцари молча кочуют
По бескрайним просторам времен.

Переменчив, неясен, обманчив,
Нашей дикой истории ход
И растаял в далекой Ла-Манче
Сумасшедший поэт Дон-Кихот.

Сын от брака Печали с Успехом –
Прошибу равнодушья плиту
И увенчанный звонким доспехом
Я копье подхвачу на лету!

http://www.stihi.ru/2011/10/14/874

Метки:
Предыдущий: Из Роберта Геррика. H-357. Страсть и безразличие
Следующий: Юрий Сарсаков. Одинокий день