Николай Заболоцкий - Некрасивая девочка

Николай Заболоцкий
Некрасивая девочка

Перевод на болгарский язык:
Марии Шандурковой

Некрасиво момиче

Сред другите играещи деца
тя сякаш жабка ни напомня.
В гащетата прибрала ризка скромна,
къдрици червеникава коса
хвърчат, уста голяма, зъбки криви,
лицето й съвсем не е красиво.
А на връстниците, момчета две,
бащите дали два велосипеда.
За обеда не мислят - и за нея,
по двора обикалят, карат те,
а тя, затичана след тях, ги следва.
И радостта им, сякаш нейна бе,
напира във сърцето, ще го пръсне,
ликува и смехът й не прекъсва,
понесена в щастливо битие.

Ни завист някаква, ни зла умисъл
не чувства и не знае още тя.
За нея всичко живо е и чисто,
за други – мъртва празнота!
Не искам и да мисля аз за края,
когато някой ден, ще заридае,
видяла с ужас, че сред всички тя една
останала е бедната глупачка!
Да вярвам искам аз, сърце не е играчка,
едва ли ще го счупиш, ей така!
Да вярвам искам аз, че с чистия си пламък,
горящ дълбоко в нейната душа,
тя болката ще претъпи сама,
ще претопи най-твърд и тежък камък!
И нека грозно да е нейното лице,
да няма със какво да вдъхновява, -
с детинското във нейното сърце
движенията й красиви стават.
А щом това е тъй, какво е красота,
и за какво я хората обожествяват?
Дали е съд, изпълнен с пустота,
или е жар, съда възпламеняващ?

1955
Превод: 30.10.2019 г., 22:40 ч., София

--------------------------------------

Сред дрУгите игрАещи децА
тя сЯкаш жАбка ни напОмня.
В гащЕтата прибрАла рИзка скрОмна,
кЪдрици червенИкава косА
хвърчАт, устА голЯма, зЪбки крИви,
лицЕто й съвсЕм не Е красИво.
А на връстнИците, момчЕта двЕ,
бащИте дАли двА велосипЕда.
За Обеда не мИслят - и за нЕя,
по двОра обикАлят, кАрат тЕ,
а тЯ, затИчана след тЯх, ги слЕдва.
И радосттА им, сЯкаш нЕйна бЕ,
напИра във сърцЕто, ще го прЪсне,
ликУва и смехЪт й не прекЪсва,
понЕсена в щастлИво битиЕ.

Ни зАвист нЯкаква, ни злА умИсъл
не чУвства и не знАе Още тЯ.
За нЕя всИчко жИво е и чИсто,
за дрУги – мЪртва празнотА!
Не Искам и да мИсля Аз за крАя,
когАто нЯкой дЕн, ще заридАе,
видЯла с Ужас, че сред всИчки тЯ еднА
остАнала е бЕдната глупАчка!
Да вЯрвам Искам Аз, сърцЕ не Е игрАчка,
едвА ли ще го счУпиш, Ей такА!
Да вЯрвам Искам Аз, че с чИстия си плАмък,
горЯщ дълбОко в нЕйната душА,
тя бОлката ще претъпИ самА,
ще претопИ най-твЪрд и тЕжък кАмък!
И нЕка грОзно да е нЕйното лицЕ,
да нЯма със каквО да вдъхновЯва, -
с детИнското във нЕйното сърцЕ
движЕнията й красИви стАват.
А щОм товА е тЪй, каквО е красотА
и за каквО я хОрата обожествЯват?
ДалИ е сЪд, изпЪлнен с пустотА,
или е жАр, съдА възпламенЯващ?

----------------------------------------

Некрасивая девочка

Среди других играющих детей
Она напоминает лягушонка.
Заправлена в трусы худая рубашонка,
Колечки рыжеватые кудрей
Рассыпаны, рот длинен, зубки кривы,
Черты лица остры и некрасивы.
Двум мальчуганам, сверстникам её,
Отцы купили по велосипеду.
Сегодня мальчики, не торопясь к обеду,
Гоняют по двору, забывши про неё,
Она ж за ними бегает по следу.
Чужая радость так же, как своя,
Томит её и вон из сердца рвётся,
И девочка ликует и смеётся,
Охваченная счастьем бытия.

Ни тени зависти, ни умысла худого
Ещё не знает это существо.
Ей всё на свете так безмерно ново,
Так живо всё, что для иных мертво!
И не хочу я думать, наблюдая,
Что будет день, когда она, рыдая,
Увидит с ужасом, что посреди подруг
Она всего лишь бедная дурнушка!
Мне верить хочется, что сердце не игрушка,
Сломать его едва ли можно вдруг!
Мне верить хочется, что чистый этот пламень,
Который в глубине её горит,
Всю боль свою один переболит
И перетопит самый тяжкий камень!
И пусть черты её нехороши
И нечем ей прельстить воображенье,-
Младенческая грация души
Уже сквозит в любом её движенье.
А если это так, то что есть красота
И почему её обожествляют люди?
Сосуд она, в котором пустота,
Или огонь, мерцающий в сосуде?

1955
Фото из Нета