Федор Тютчев - Ночное небо так угрюмо

Фьодор Тютчев
***Ночное небо так угрюмо

Перевод на болгарский язык:
Марии Шандурковой


***

Небето нощно с мрак покри се,
тъмнее всеки негов кът.
Не е заплаха туй, ни мисъл,
потъва бавно във сънят.

Светкавици сами от огън
възпламеняват се безброй
и сякаш демони огромни
повеждат разговора свой.

По знак от някого отправен
небето в ивици гори,
от мрака бързо се явяват
поля, далечните гори.

И после всичко почернява,
и всичко стихва в тъмнота -
тъй както тайно се решават
делата - там, на висота.

18 августа 1865.
Перевод: 28 август 2014.

***
НебEто нОщно с мрАк покрИ се,
тъмнЕе всЕки нЕгов кЪт.
Не Е заплАха тУй, ни мИсъл,
потЪва бАвно във сънЯт.

СветкАвици самИ от Огън
възпламенЯват се безбрОй
и сЯкаш дЕмони огрОмни
повЕждат рАзговора свОй.

По знАк от нЯкого отпрАвен
небЕто в Ивици горИ,
от мрАка бЪрзо се явЯват
полЯ, далЕчните горИ.

И пОсле всИчко почернЯва,
и всИчко стИхва в тъмнотА -
тъй кАкто тАйно се решАват
делАта - тАм, на висотА.


***

Ночное небо так угрюмо,
Заволокло со всех сторон.
То не угроза и не дума,
То вялый, безотрадный сон.

Одни зарницы огневые,
Воспламеняясь чередой,
Как демоны глухонемые,
Ведут беседу меж собой.

Как по условленному знаку,
Вдруг неба вспыхнет полоса,
И быстро выступят из мраку
Поля и дальние леса.

И вот опять всё потемнело,
Всё стихло в чуткой темноте –
Как бы таинственное дело
Решалось там – на высоте.

18 августа 1865

Художник: ВОЛКОВ ЕФИМ ЕФИМОВИЧ(1844-1920)
Сумерки. 1896 год.