Юлияна Донева. Похититель

Перевод Инессы Соколовой

ПОХИТИТЕЛЬ

Крыльями черными ночь опустилась,
скрыть чтоб деревья, дома.
Но на виду вся деревня: светила,
хмурясь на небе, луна

В мрачном молчании хрустнула ветка –
стресс для кукушки в ночи.
Фыркнула лошадь, она у соседа,
грохот корзин без причин.

Кто-то с фургона, что был за забором.
может быть, ловкий цыган.
Что-то сломал и пробрался проворно,
но, поскользнувшись, упал.


Оригинал

КРАДЕЦ
Юлияна Донева, България

http://www.stihi.ru/2014/02/26/3461

КРАДЕЦ

Крилете си черни нощта разпростря,
забули дървета и къщи.
Замлъкна селцето, стаено замря.
В небето луната се смръщи.

В безмълвие мрачно прекърши се клон.
Прониза нощта кукувица.
Зачу се наблизо пръхтене на кон
и тропот на стара каруца.

Ето, каруцата спря зад стобора,
чер циганин скочи чевръсто,
подухна в ръце и право в обора,
се вмъкна потайно, на пръсти.

Метки:
Предыдущий: Эмили Э. Дикинсон. Любовь признания полна
Следующий: Saad 7 ans Bagdad Iraq