Не посмею

Йорданка Господинова
Вольный перевод с болгарского
Алексей Селичкин

КРАДЕНИ ЗАЛЕЗИ

От копнежи по залези крадени
отлетя този ден недолюбен…
Стъпки пишеха думи неказани,
мракът шепнеше тихо разбуден.

А в искрите на влюбени погледи
устни жадно мълчаха – до болка –
две тела се целуваха огнени
и в съня си танцуваха волно.

Но в предела на чуждото вричане
тъжни птици земята кръщават...
Бях ли твоето смело момиче,
дето може света да взривява?

И дали още чакаш във утрото
любовта ни и страстна, и дива?
Пак ли скиташ във мислите с чувството,
че без мен всяка болка е жива?

Знам, в копнежа на залези крадени
ще остана най-верният пристан
и в номадските клади, разпалени
пак живота ти с огън орисвам...



НЕ ПОСМЕЮ

Сбежала я от нелюбимого.
Досадно. Конечно, печально,
что так вот прошло счастье мимо нас,
ушло обозримою далью.

Накрыла морозная изморозь,
да так, что озябли колени.
Стою, наклонившись на изгородь,
не хочется верить в измену.

Живу, опечалена мыслями.
Всё минуло... Что ж я жалею?..
Вернуться к тебе мне немыслимо -
себе изменить не посмею.