Прозрачность

по мотивам Йорданки Гецовой
( Болгария)

Небо отдыхает на краю,
В трещины бетона льёт зарю,
Сквозь ресницы ивы свет струится,
Начинает всё вокруг светиться...
Мне в ладони льётся небосвод,
И сильней богаче весь наш род.
Голубые тёплые слезинки
Освещают корни и травинки...
Надо мною тени исчезают,
Прохожу сквозь свет,весь мир сияет,
Светится кристалл в кольце любви,
Всё отдам за свет в твоей груди...

художник:Alberto Guillen



Прозрачна
Небето е подпряно на ръба,
пропукало е с корени бетона,
наднича през ресните на върба
и тихичко започва да се рони
по дланите ми празни на сълзи –
прозрачни и горещи ги попивам.
И сянката над мен да пропълзи,
ще се опазя: крехко-нечуплива.
Превита, но безпомощна не съм –
през мен да преминава светлината
сама си пожелах: с кристален звън
в любов да се раздам
без грам остатък!