Елена Жукова Желенина - Встречи и разлуки

Чувство налетело так стремительно!
Как потом томительна разлука!
Говорил, что свидимся решительно,
Нежно - нежно пожимая руку.

Сердце больно билось, сердце верило,
Ждать, что встретимся, не перестало.
А, когда увиделись, заметила,
Как ты смотришь грустно и устало!

Встреча была нервная, недолгая,
На душе осталась только горечь!
И, стуча вагонными колёсами,
Вдаль унёс тебя разлучник-поезд.



Превод на Български: ЮЛИЯНА Донева

СРЕЩИ И РАЗЛЪКИ

Връхлетя ме чувството стремително!
А колко бе мъчителна разлъката!
Ще се видим – каза ми решително
и нежно, нежно стисна ми ръката.

Сърцето болно биеше и вярваше,
да чака срещата ни, не престана.
Но още щом видях те, забелязах
Как гледаше ме тъжно, уморено.

Срещата ни беше нервна, кратка,
обзе душата ми горчилка пак.
На вагона колелата тракат,
отнася те далеч разлъчник – влак.