Петя Дубарова. Радiсть

Петя Дубарова
РАД?СТЬ


В?д спалах?в мигтючих в синь прозору,
в?д л?фт?в, що сп?шать навпереб?й,
буденн?сть набира? день новий,
затокою пуска?ться нагору.

Др?ж об?йняти м?й Бургас готова.
На зморен? кол?на н?ч ста?
та на прання позирку? сво?.
Спада ?мла — багатоповерхова.

Узявши см?х суботн?х гам, завзята,
сп?шу переступити св?й пор?г,
щоб поц?лунок м?й торкнутись м?г
чола мого утомленого тата.

(переклад з болгарсько? — Любов Цай)

***

Оригинал:

Петя Дубарова
РАДОСТ


От тласъка на светли асансьори,
от входове с дискретна светлина
събира свойта делничност деня
и тръгва си по залива нагоре.

Бургас потръпва съботен и влажен.
Нощ меки уморени колене
отпуска над смълчаното пране.
Припада здрач — висок, многоетажен.

И взела смях от съботните гами,
аз бързам да прекрача своя праг
и мойта радост да целуне пак
челото уморено на баща ми.

1978