Антоний Погорельский Друг юности моей Приятелю от

?ДРУГ ЮНОСТИ МОЕЙ...”
Антоний Погорельский (настоящее имя Алексей Алексеевич Перовский, 1787-1836 г.)
Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев


ПРИЯТЕЛЮ ОТ МЛАДОСТТА

Приятелю от младостта! Съвет ли чакаш?
Ти искаш за сина си точен план, нали –
как през световните съблазни и атаки
сред остри рифове, невидими скали
в житейското море да плува безметежно?
Задача трудна, друже! В тези долини
за бедствия сме – мъката е неизбежна;
щастлив е този, който в кратките си дни
успее свойто крехко чело да закриля,
стоящ закотвен вярно на позната твърд!
В живота за плувците волни няма милост,
ще плуват – винаги обречени на смърт!


Ударения
ПРИЯТЕЛЮ ОТ МЛАДОСТТА

ПриЯтелю от младосттА! СъвЕт ли чАкаш?
Ти Искаш за синА си тОчен плАн, налИ –
как през светОвните съблАзни и атАки
сред Остри рИфове, невИдими скалИ
в житЕйското морЕ да плУва безметЕжно?
ЗадАча трУдна, дрУже! В тЕзи долинИ
за бЕдствия сме – мЪката е неизбЕжна;
штастлИв е тОзи, кОйто в крАтките си днИ
успЕе свОйто крЕхко чЕло да закрИля,
стоЯшт закОтвен вЯрно на познАта твЪрд!
В живОта за плувцИте вОлни нЯма мИлост,
ште плУват – вИнаги обрЕчени на смЪрт!

Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев


Антоний Погорельский
ДРУГ ЮНОСТИ МОЕЙ...

Друг юности моей! Ты требуешь совета?
Ты хочешь, чтобы план я точный начертал,
Как сыну твоему, среди соблазнов света,
Среди невидимых, подводных, острых скал
По морю жизни плыть – безвредно, безмятежно?
Задача трудная! – мой друг, – в юдоли сей
Для бедствий мы живем, – и горе неизбежно;
Чрезмерно счастлив тот, кто на закате дней
Успел свой ломкий челн спасти от сокрушенья
И твердым якорем на верном грунте стать!
Но сколько есть пловцов, которым нет спасенья,
Которым суждено предвечно – погибать!