Сезоны

по мотивам Йорданки Гецовой
( Болгария)

Да сбудется моя весна,
Дрожащие целуя ветви,
И песням будет не до сна,
Надежды крылья,южный ветер!

Луна посветит за холмом,
В глаза свет хлынет с небосвода-
Согреет ночь своим теплом,
Фиалки с лунной позолотой.

И рассмеются все цветы,
Вновь южный бриз шлёт ароматы,
Ладони в каплях красоты,
А лето жемчугом богато....

В блестящей отразив слезе,
Под веками приют нашедшей,-
Секрет на полпути к судьбе,
Благословляя день прошедший.

Но с Богом, за окном гроза,
Бездомный ливень вихри крутит,
До дна испить , горчит слеза,
Но где-то впереди есть чудо.

художник:Даффи Шеридан

Сезони

Да се сбъдна, над мен пролетта
клони тръпнещи нежно целува.
Вятър южен с надежди в крилата
буди стряхата, песни сънувала.

Ще изгрея, когато нощта
прекатури зад хълма луната:
пурпур син върху златна черта -
вливам в твойте очи светлината

и се вливам в смеха на вълн;та,
дето трие следите ти с длани -
златно-пясъчна, бронзово-лятна -
бризът диша със мойто ухание.

Отрази ме в блестяща сълза,
приютена под клепки издайни,
преглътни ме до дъно - горчат,
по средата делените тайни!

Но за"Сбогом!" - от снощи пиян
и бездомен проплаква капчукът.
За утеха какво да му дам? –
жълти спомени - тъжни поуки…