Сядь-ка моя совесть-пер. К. Георгиева

Сядь-ка, моя совесть,
На бордюр...
Отдохни... Доколе
Будешь изводить меня?
Пойду
Прогуляюсь я
При свете дня
По широкой, грязной улице
Судьбы...
В книге жизни запишу
Все мольбы,
Приближаясь потихоньку
К той черте,
Где уж виден Рай,
Сияющий... Предел...
=====
http://www.stihi.ru/2011/06/15/432

Красимир Георгиев
ПОЧИНИ СИ, МОЯ СЪВЕСТ

Измори ли се да следваш глупака, моя съвест?
Седни на бордюра, почини си!
Сам по мръсната улица продължавам.
Ще допиша ръкописа на живота си и ще те чакам
на кръстовището между суетата и забравата.