Мария Шандуркова Лес

Мария Шандуркова Болгария
Гора

с години все една и съща,
теб вятърът единствен те прегръща
и слънцето тъгите ти суши.

По твоите пътеки всяка сутрин
минавам аз със свойте мисли
и те намирам все различна.

Дали от вятъра, или от твоите тъги?

Пътеките познати криволичат
над корени, под клони, край води,
но все различно сякаш потокът ромоли.

Дали от вятъра, или от моите тъги?

Будуваш ти над всяко цвете,
мравуняк, птица и сърна
и над пътеката венец изплете
да мина аз под арка от листа.

За мене ли, гора, сега помисли,
та вятърът утихна усмирен
и светъл дъжд, и обич чиста
потекоха от теб към мен?


Лес
http://www.stihi.ru/2014/11/17/9659

Перевод с болгарского Александра Борисова

С годами ты, мой лес, всё гуще,
Лишь ветер обнимает кущи,
Твои печали солнце сушит.

По тропкам по твоим я утром
Иду и в голове роятся мысли,
Там возникают все они различны.

От ветра ли, печали ли твоей?

Извилисты знакомые тропинки,
Возле корней, под ветками змеятся
И говорят по – разному как будто.

От ветра ли, печали ли моей?

Твоё убранство в ярком цвете,
Я с горной серной рада встрече
И над тропой венец из плетей,
И я иду под аркой из цветов.

И обо мне ль, ты лес, помыслил,
Вдруг ветер стих, листы повисли,
И тёплый дождик любви чистой,
Привет, о лес, послал ты мне?