Федор Сологуб Друг мой тихий, друг мой дальный Дру

?ДРУГ МОЙ ТИХИЙ, ДРУГ МОЙ ДАЛЬНЫЙ...”
Федор Сологуб (Федор Кузьмич Тетерников, 1863-1927 г.)
Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев


ДРУЖЕ ТИХ, ПРИЯТЕЛ СЛАВЕН

Друже тих, приятел славен,
погледни –
аз съм светлинка печална
призори.

Аз напразно чакам разни
божества,
няма с мен в живота празен
тържества.

Над земята ще настане
ясен ден,
ще потъне в бездна няма
сянка зла –

и безмълвен и печален
сутринта,
друже таен, друже явен,
ще умра.


Ударения
ДРУЖЕ ТИХ, ПРИЯТЕЛ СЛАВЕН

ДрУже тИх, приЯтел слАвен,
погледнИ –
Аз съм светлинкА печАлна
призорИ.

Аз напрАзно чАкам рАзни
божествА,
нЯма с мЕн в живОта прАзен
тържествА.

Над земЯта ште настАне
Ясен дЕн,
ште потЪне в бЕздна нЯма
сЯнка злА –

и безмЪлвен и печАлен
сутринтА,
дрУже тАен, дрУже Явен,
ште умрА.

Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев


Федор Сологуб
ДРУГ МОЙ ТИХИЙ, ДРУГ МОЙ ДАЛЬНЫЙ...

Друг мой тихий, друг мой дальный.
Посмотри, –
Я холодный и печальный
Свет зари.

Я напрасно ожидаю
Божества,
В бледной жизни я не знаю
Торжества.

Над землею скоро встанет
Ясный день,
И в немую бездну канет
Злая тень, –

И безмолвный, и печальный,
Поутру,
Друг мой тайный, друг мой дальный,
Я умру.