Сергей Есенин - Я иду долиной. На затылке кепи

Сергей Есенин
***Я иду долиной. На затылке кепи

Перевод на болгарский язык:
Марии Шандурковой


***

Аз вървя в полето. На тила ми кепе,
в ръкавица скрита мургава ръка.
А далеч сияят розовите степи
и синей широко тихата река.

Аз – младеж безгрижен. Нищо не ми трябва.
Само песни слушам – и припявам сам,
само да се лее тихата прохлада,
само да не би пък да съм с гърбав стан.

Ще съм аз на склона, ще съм на стъгдите, -
колко гиздави са там – мъже, жени!
Шепнат си греблата и свистят косите.
?Хей, поете, слушай, слаб нали не си?

Мила е земята. Плуваш в небесата.
Както долините, любил би труда.
Ти не си ли селско чедо на полята?
Замахни с косата, покажи страстта.“

Ни коса – писалка, ни гребло перо е -
но с коса се правят дълги редове.
С пролетното слънце, с облаче напролет
тях четат ги хора, вече векове.

Дявол да го вземе, тоз костюм английски.
Свалям го, какво пък, дайте да кося -
аз да ви покажа колко ний сме близки,
как аз памет селска пазя и ценя.

Не ме плашат ями, нито буци черни.
Хубаво коси се в сутрешния хлад,
стеля в долината редовете тревни,
та коне, овцете нека ги четат.

В редовете - песен, в редовете – дума.
И безгрижна вече ми е мисълта,
че ще ги прочита всяка крава в друма,
затова ще плаща с топло мляко тя.


***

Аз вървЯ в полЕто. На тилА ми кЕпе,
в ръкавИца скрИта мУргава ръкА.
А далЕч сиЯят рОзовите стЕпи
и синЕй ширОко тИхата рекА.

Аз – младЕж безгрИжен. НИщо не ми трЯбва.
Само пЕсни слУшам – и припЯвам сАм,
сАмо да се лЕе тИхата прохлАда,
сАмо да не бИ пък да съм с гЪрбав стан.

Ще съм Аз на склОна, ще съм на стъгдИте, -
кОлко гИздави са тАм – мъжЕ, женИ!
ШЕпнат си греблАта и свистЯт косИте.
?ХЕй, поЕте, слУшай, слАб налИ не сИ?

МИла е земЯта. ПлУваш в небесАта.
КАкто долинИте, лЮбил би трудА.
Ти не сИ ли сЕлско чЕдо на полЯта?
ЗамахнИ с косАта, покажИ страсттА.“

Ни косА – писАлка, ни греблО перО е -
но с косА се прАвят дЪлги редовЕ.
С прОлетното слЪнце, с Облаче напрОлет
тЯх четАт ги хОра вЕче вековЕ.

ДЯвол да го взЕме, тОз костЮм англИйски.
СвАлям го, кАкво пък, дАйте да косЯ -
Аз да ви покАжа кОлко ний сме блИзки,
как аз пАмет сЕлска пАзя и ценЯ.

Не ме плАшат Ями, нИто бУци чЕрни.
ХУбаво косИ се в сУтришния хлАд,
стЕля в долинАта редовЕте трЕвни,
та конЕ, овцЕте нЕка ги четАт.

В редовЕте - пЕсен, в редовЕте – дУма.
И безгрИжна вЕче ми е мисълтА,
че ще ги прочИта всЯка крава в дрУма,
затовА ще плАща с тОпло мляко тЯ.



***

Я иду долиной. На затылке кепи,
В лайковой перчатке смуглая рука.
Далеко сияют розовые степи,
Широко синеет тихая река.

Я — беспечный парень. Ничего не надо.
Только б слушать песни — сердцем подпевать,
Только бы струилась легкая прохлада,
Только б не сгибалась молодая стать.

Выйду за дорогу, выйду под откосы, —
Сколько там нарядных мужиков и баб!
Что-то шепчут грабли, что-то свищут косы.
?Эй, поэт, послушай, слаб ты иль не слаб?

На земле милее. Полно плавать в небо.
Как ты любишь долы, так бы труд любил.
Ты ли деревенским, ты ль крестьянским не был?
Размахнись косою, покажи свой пыл?.

Ах, перо не грабли, ах, коса не ручка —
Но косой выводят строчки хоть куда.
Под весенним солнцем, под весенней тучкой
Их читают люди всякие года.

К черту я снимаю свой костюм английский.
Что же, дайте косу, я вам покажу —
Я ли вам не свойский, я ли вам не близкий,
Памятью деревни я ль не дорожу?

Нипочем мне ямы, нипочем мне кочки.
Хорошо косою в утренний туман
Выводить по долам травяные строчки,
Чтобы их читали лошадь и баран.

В этих строчках — песня, в этих строчках — слово.
Потому и рад я в думах ни о ком,
Что читать их может каждая корова,
Отдавая плату теплым молоком.

Художник: Алла Асаева - ЕСЕНИН (1985)