Леонид Ивашов Офицеры России Офицерите на Русия
?ОФИЦЕРЫ РОССИИ”
Леонид Григорьевич Ивашов (р. 1943 г.)
Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев
ОФИЦЕРИТЕ НА РУСИЯ
Офицерското братство, офицерската чест
бяха святи, ще бъдат, а са святи и днес.
При съдбовни обрати, на война в смутен час
офицерите руски са надежда за нас.
Вие – руски витязи, с Петър кръв сте една.
Слава руска ще пазят времена и страна.
В тази слава велика, в този клетвен всеглас
офицерите руски – чест и гордост за нас.
Паметта ще остане, болки в нас ще горят,
за загинали бранно обелиски скърбят.
В скромни братски могили синовете ни спят,
еполети, пагони съвестта ни крепят.
Знамената, тръбите – пак във вихрен летеж –
белокос генералът, лейтенантът-младеж.
Но жадуват не битка, а покой, тишина,
офицерите руски – болка в славна страна.
Ударения
ОФИЦЕРИТЕ НА РУСИЯ
Офице́рското бра́тство, офице́рската че́ст
бя́ха свя́ти, ште бъ́дат, а са свя́ти и дне́с.
При съдбо́вни обра́ти, на война́ в сму́тен ча́с
офице́рите ру́ски са наде́жда за на́с.
Ви́е – ру́ски витя́зи, с Пе́тър кръ́в сте една́.
Сла́ва ру́ска ште па́зят времена́ и страна́.
В та́зи сла́ва вели́ка, в то́зи кле́твен всегла́с
офице́рите ру́ски – че́ст и го́рдост за на́с.
Паметта́ ште оста́не, бо́лки в на́с ште горя́т,
за заги́нали бра́нно обели́ски скърбя́т.
В скро́мни бра́тски моги́ли синове́те ни спя́т,
еполе́ти, паго́ни съвестта́ ни крепя́т.
Знамена́та, тръби́те – па́к във ви́хрен лете́ж –
белоко́с генера́лът, лейтена́нтът-младе́ж.
Но жаду́ват не би́тка, а поко́й, тишина́,
офице́рите ру́ски – бо́лка в сла́вна страна́.
Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев
Леонид Ивашов
ОФИЦЕРЫ РОССИИ
Офицерское братство, офицерская честь
Святы в армии русской были, будут и есть.
На крутых переломах, в лихолетье войны,
Офицеры России, вы – надежда страны.
Вы – от витязей русских, от питомцев Петра.
Нет, не канула в вечность славы русской пора.
Этой славе великой и присяге верны
Офицеры России, честь и гордость страны.
Не изгладятся память, боль минувших утрат,
О погибших в сраженьях обелиски скорбят.
В скромных братских могилах спят России сыны,
В эполетах, в погонах дремлет совесть страны.
Медь оркестра и знамя вновь волнуют сердца
Генерала седого, лейтенанта-юнца.
Только жаждут не боя, а для всех тишины
Офицеры России, боль и слава страны.
---------------
Руският военен и обществен деец, поет и писател Леонид Ивашов (Леонид Григорьевич Ивашов) е роден на 31 август 1943 г. в гр. Фрунзе, Киргизка ССР. Завършил е Ташкентското висше общовойсково училище ?В. И. Ленин” (1964 г.) и военната академия ?М. В. Фрунзе” (1973 г.). Има богата военна биография, а след 1976 г. се включва активно във военно-политическия живот на страната. През 1983 г. защитава дисертация за степен кандидат на науките в Института за военна история, а през 1998 г. защитава докторска дисертация. Генерал-полковник, специалист в областите геополитика, конфликтология, международни отношения и военна история, началник на Главното управление за международно военно сътрудничество при Министерството на отбраната на Русия (1996-2001 г.), професор в катедрата за международна журналистика при МГИМО и в Академията за военни науки, действителен член на Академията за национална безопасност и на международната академия ?Природа и общество”, вицепрезидент на Академията за геополитически проблеми (1998 г.), председател на Висшия офицерски съвет на Русия (2003 г.). Член е на съюза на писателите на Русия. Автор е на стихосбирките ?Лира в погонах” (2000 г.) и ?И тем я горд, что – русский генерал” (2003 г.), на над 700 статии в различни авторитетни издания, на монографиите ?Маршал Язов (роковой август 91-го)” и ?Россия и мир в новом тысячелетии” (1999 г.), на книгите ?Россия или Московия? Геополитическое измерение национальной безопасности России” (2002 г.), ?Хоронить не спешите Россию” (2003 г.), ?Я горд, что русский генерал” (2013 г.) и др. Живее и работи в Москва.
Леонид Григорьевич Ивашов (р. 1943 г.)
Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев
ОФИЦЕРИТЕ НА РУСИЯ
Офицерското братство, офицерската чест
бяха святи, ще бъдат, а са святи и днес.
При съдбовни обрати, на война в смутен час
офицерите руски са надежда за нас.
Вие – руски витязи, с Петър кръв сте една.
Слава руска ще пазят времена и страна.
В тази слава велика, в този клетвен всеглас
офицерите руски – чест и гордост за нас.
Паметта ще остане, болки в нас ще горят,
за загинали бранно обелиски скърбят.
В скромни братски могили синовете ни спят,
еполети, пагони съвестта ни крепят.
Знамената, тръбите – пак във вихрен летеж –
белокос генералът, лейтенантът-младеж.
Но жадуват не битка, а покой, тишина,
офицерите руски – болка в славна страна.
Ударения
ОФИЦЕРИТЕ НА РУСИЯ
Офице́рското бра́тство, офице́рската че́ст
бя́ха свя́ти, ште бъ́дат, а са свя́ти и дне́с.
При съдбо́вни обра́ти, на война́ в сму́тен ча́с
офице́рите ру́ски са наде́жда за на́с.
Ви́е – ру́ски витя́зи, с Пе́тър кръ́в сте една́.
Сла́ва ру́ска ште па́зят времена́ и страна́.
В та́зи сла́ва вели́ка, в то́зи кле́твен всегла́с
офице́рите ру́ски – че́ст и го́рдост за на́с.
Паметта́ ште оста́не, бо́лки в на́с ште горя́т,
за заги́нали бра́нно обели́ски скърбя́т.
В скро́мни бра́тски моги́ли синове́те ни спя́т,
еполе́ти, паго́ни съвестта́ ни крепя́т.
Знамена́та, тръби́те – па́к във ви́хрен лете́ж –
белоко́с генера́лът, лейтена́нтът-младе́ж.
Но жаду́ват не би́тка, а поко́й, тишина́,
офице́рите ру́ски – бо́лка в сла́вна страна́.
Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев
Леонид Ивашов
ОФИЦЕРЫ РОССИИ
Офицерское братство, офицерская честь
Святы в армии русской были, будут и есть.
На крутых переломах, в лихолетье войны,
Офицеры России, вы – надежда страны.
Вы – от витязей русских, от питомцев Петра.
Нет, не канула в вечность славы русской пора.
Этой славе великой и присяге верны
Офицеры России, честь и гордость страны.
Не изгладятся память, боль минувших утрат,
О погибших в сраженьях обелиски скорбят.
В скромных братских могилах спят России сыны,
В эполетах, в погонах дремлет совесть страны.
Медь оркестра и знамя вновь волнуют сердца
Генерала седого, лейтенанта-юнца.
Только жаждут не боя, а для всех тишины
Офицеры России, боль и слава страны.
---------------
Руският военен и обществен деец, поет и писател Леонид Ивашов (Леонид Григорьевич Ивашов) е роден на 31 август 1943 г. в гр. Фрунзе, Киргизка ССР. Завършил е Ташкентското висше общовойсково училище ?В. И. Ленин” (1964 г.) и военната академия ?М. В. Фрунзе” (1973 г.). Има богата военна биография, а след 1976 г. се включва активно във военно-политическия живот на страната. През 1983 г. защитава дисертация за степен кандидат на науките в Института за военна история, а през 1998 г. защитава докторска дисертация. Генерал-полковник, специалист в областите геополитика, конфликтология, международни отношения и военна история, началник на Главното управление за международно военно сътрудничество при Министерството на отбраната на Русия (1996-2001 г.), професор в катедрата за международна журналистика при МГИМО и в Академията за военни науки, действителен член на Академията за национална безопасност и на международната академия ?Природа и общество”, вицепрезидент на Академията за геополитически проблеми (1998 г.), председател на Висшия офицерски съвет на Русия (2003 г.). Член е на съюза на писателите на Русия. Автор е на стихосбирките ?Лира в погонах” (2000 г.) и ?И тем я горд, что – русский генерал” (2003 г.), на над 700 статии в различни авторитетни издания, на монографиите ?Маршал Язов (роковой август 91-го)” и ?Россия и мир в новом тысячелетии” (1999 г.), на книгите ?Россия или Московия? Геополитическое измерение национальной безопасности России” (2002 г.), ?Хоронить не спешите Россию” (2003 г.), ?Я горд, что русский генерал” (2013 г.) и др. Живее и работи в Москва.
Метки:
