ЖДИ МЕНЯ, Константин Симонов, Русия

Жди меня, и я вернусь.
Только очень жди,
Жди, когда наводят грусть
Желтые дожди,
Жди, когда снега метут,
Жди, когда жара,
Жди, когда других не ждут,
Позабыв вчера.
Жди, когда из дальних мест
Писем не придет,
Жди, когда уж надоест
Всем, кто вместе ждет.

Жди меня, и я вернусь,
Не желай добра
Всем, кто знает наизусть,
Что забыть пора.
Пусть поверят сын и мать
В то, что нет меня,
Пусть друзья устанут ждать,
Сядут у огня,
Выпьют горькое вино
На помин души...
Жди. И с ними заодно
Выпить не спеши.

Жди меня, и я вернусь,
Всем смертям назло.
Кто не ждал меня, тот пусть
Скажет:—Повезло.
Не понять, не ждавшим им,
Как среди огня
Ожиданием своим
Ты спасла меня.
Как я выжил, будем знать
Только мы с тобой,—
Просто ты умела ждать,
Как никто другой.

1941

ЧАКАЙ МЕ! /Първи вариант/
К. Симонов
Поетичен превод: Генка Богданова

Чакай,! Аз ще се върна!
Чакай ме с вяра!
Чакай, когато тъга
се лее с дъжда.
Чакай, когато снега
скрие земята.
Чакай в жаркото лято.
Други не чакат,
забравиха ме вече .
Чакай, когато
от местата далечни
пак няма писма.
Чакай, когато
ще дотегне на всички
да чакат със теб.
Чакай ме! Ще се върна!
Не гледай с добро
тези, които вярват,
че ще забравят.
Да не вярват майка, син,
че ще се върна.
Нека приятелите
вече не чакат,
и край огъня пият
вино за помен.
Чакай! Не бързай и ти
с тях да отпиеш.
Чакай, аз ще се върна -
напук на смъртта!
Някой може да каже:
?Да, провървя му!”
Не знаят -от огъня,
че ти ме спаси
със своето чакане.
Как оцелях
знаем само аз и ти.
Умението
ти да чакаш ме спаси!


ЧАКАЙ МЕ! / вариант втори /
Автор:К. Симонов
Свободен поетичен превод: Генка Богданова

Чакай ме и аз ще се върна. Само ме чакай много!
Чакай щом жълти дъждове леят тъга и тревога.
Чакай ме, щом сняг завали, чакай и в лятото жарко!
Чакай, ако други не чакат - прежалили са ме, жалко!
Чакай, макар, че мои писма до тебе не пристигат!
Чакай, дори на тези до теб силите да не достигнат!
Чакай ме и аз ще се върна! Нека да се прощават
другите, решили, че е време да ме забравят.
Нека да повярват майка и син, в това, че ме няма!
Приятелите, уморени от чакане голямо,
нека пият край огъня ?за помен” вино горчиво.
Чакай ме! Ще се завърна. Да отпиеш с тях не бива!
Ще се върна напук на смъртта! Който да чака не може:
?Провървя му– удивен ще си каже – Сполай ти, Боже?
Те не знаят! В огъня, твоето чакане ме спаси.
Ти умееш да чакаш! Как оцелях знаем аз и ти.

ПЕРЕВОД СДЕЛАН ДЛЯ СЕДМОГО КОНКУРСА ДЛЯ ПОУТИЧЕСКИХ ПЕРЕВОДОВ - МОСКВА,2013 Г