Зинаида Гипиус - Пепел Превод Димитър Горсов
Зинаида Гипиус - Пепел
Превод: Димитър Горсов
Зинаида Гипиус -
Пыль
Перевод на болгарский язык
Димитър Горсов
ПЕПЕЛ
Душата ми от страх се стяга.
Аз зъзна сред света студен.
И прах се трупа - сух и тягостен -
около мен и вътре в мен.
В очите гола нощ наднича,
унила като тъмен ден,
там всеки облак непривично
от мъртвина е вледенен.
И вятърът, дошъл внезапно,
разплиска дъжд и отлетя.
И като паст небето зяпна
над паяжинните влакна.
Тук всичко случващо се бавно,
еднообразно си пълзи.
Но тази кал е с тежест, равна
на смърт в стаените сълзи.
И в душен прах и дим душата,
отправена към гибелта,
напразна иска да разкъса
оковите на гибелта.
А тънки капки вън се стичат
и аз ги моля с дъх смирен:
о, тихо, капки, тихо, тихо,
плачете тихичко за мен!
1897
ПЫЛЬ
Моя душа во власти страха
И горькой жалости земной.
Напрасно я бегу от праха -
Я всюду с ним, и он со мной.
Мне в очи смотрит ночь нагая,
Унылая, как темный день.
Лишь тучи, низко набегая,
Дают ей мертвенную тень.
И ветер, встав на миг единый,
Дождем дохнул - и вмиг исчез.
Волокна серой паутины
Плывут и тянутся с небес.
Ползут, как дни земных событий,
Однообразны и мутны.
Но сеть из этих легких нитей
Тяжеле смертной пелены.
И в прахе душном, в дыме пыльном,
К последней гибели спеша,
Напрасно в ужасе бессильном
Оковы жизни рвет душа.
А капли тонкие по крыше
Едва стучат, как в робком сне.
Молю вас, капли, тише, тише…
О, тише плачьте обо мне!
1897
Превод: Димитър Горсов
Зинаида Гипиус -
Пыль
Перевод на болгарский язык
Димитър Горсов
ПЕПЕЛ
Душата ми от страх се стяга.
Аз зъзна сред света студен.
И прах се трупа - сух и тягостен -
около мен и вътре в мен.
В очите гола нощ наднича,
унила като тъмен ден,
там всеки облак непривично
от мъртвина е вледенен.
И вятърът, дошъл внезапно,
разплиска дъжд и отлетя.
И като паст небето зяпна
над паяжинните влакна.
Тук всичко случващо се бавно,
еднообразно си пълзи.
Но тази кал е с тежест, равна
на смърт в стаените сълзи.
И в душен прах и дим душата,
отправена към гибелта,
напразна иска да разкъса
оковите на гибелта.
А тънки капки вън се стичат
и аз ги моля с дъх смирен:
о, тихо, капки, тихо, тихо,
плачете тихичко за мен!
1897
ПЫЛЬ
Моя душа во власти страха
И горькой жалости земной.
Напрасно я бегу от праха -
Я всюду с ним, и он со мной.
Мне в очи смотрит ночь нагая,
Унылая, как темный день.
Лишь тучи, низко набегая,
Дают ей мертвенную тень.
И ветер, встав на миг единый,
Дождем дохнул - и вмиг исчез.
Волокна серой паутины
Плывут и тянутся с небес.
Ползут, как дни земных событий,
Однообразны и мутны.
Но сеть из этих легких нитей
Тяжеле смертной пелены.
И в прахе душном, в дыме пыльном,
К последней гибели спеша,
Напрасно в ужасе бессильном
Оковы жизни рвет душа.
А капли тонкие по крыше
Едва стучат, как в робком сне.
Молю вас, капли, тише, тише…
О, тише плачьте обо мне!
1897
Метки: