Осип Мандельштам - В разноголосице девического хор

Осип Мандельштам - (15.01.1891-27.12.1938)
***В разноголосице девического хора

Перевод на болгарский язык:
Марии Шандурковой


***

Във многогласие църковно пее хора
и всяка църква пази своя нежен тон,
повдигам веждите, в почуда гледам горе
дъгите каменни в Успенския събор...

От укрепления, със ангели на вала,
града огледах аз от чудна висота.
В Акрополни стени тъгата ме обхвана
по руски имена и руска красота.

Но дивни чудеса, в съня ни град изниква
със гълъби в пламтяща синева,
где православните монаси са в молитва:
Успение звъни - Флоренция в Москва.

А куполите пет в Московските събори,
със италианската и руската душа,
напомнят ми явяването на Аврора,
но с руско име и със кожена яка.

1916
Превод: 13.01.2016 г.

-------------------------------------------

Във многоглАсие църкОвно пЕе хОра
и всЯка цЪрква пАзи своя нЕжен тОн,
подИгам вЕждите, в почУда глЕдам гОре
дъгИте кАменни в УспЕнския събОр...

От укреплЕния със Ангели на вАла
градА оглЕдах Аз от чУдна висотА.
В АкрОполни стенИ тъгАта ме обхвАна
по рУски именА и рУска красотА.

Но дИвни чудесА, в сънЯ ни грАд изнИква
със гЪлъби в пламтЯща синевА,
где правослАвните монАси са в молИтва -
УспЕние звънИ - ФлорЕнция в МосквА.

А кУполите пЕт в МоскОвските събОри,
със италиАнската и рУската душА,
напОмнят ми явЯването на АврОра,
но с рУско Име и със кОжена якА.
----------------------------------------

***

В разноголосице девического хора
Все церкви нежные поют на голос свой,
И в дугах каменных Успенского собора
Мне брови чудятся, высокие, дугой.

И с укреплённого архангелами вала
Я город озирал на чудной высоте.
В стенах Акрополя печаль меня снедала
По русском имени и русской красоте.

Не диво ль дивное, что вертоград нам снится,
Где голуби в горячей синеве,
Что православные крюки поёт черница:
Успенье нежное – Флоренция в Москве.

И пятиглавые московские соборы
С их итальянскою и русскою душой
Напоминают мне явление Авроры,
Но с русским именем и в шубке меховой.

1916