Мария М Костадинова с болгарского

Мария М Костадинова


КАРТИНА...


Изписваш със любов
лика ми нежен
като лунна светлина
в очите на сърна...
копнежно и на глътки
ме отпиваш
превръщаш ме
във чисти капчици роса...

Върху нежни цветове
ме разпиляваш
като след пролетен
пречистващ дъжд...
после в слънчева дъга
ме претворяваш
с пръсти от любов
на влюбен мъж...

По дъгата с обич
всеки цвят рисуваш
многоцветна
по небесното платно...
на воля слънцето
играе във косите ми
в картината
наречена от нас Любов...

Картина

Лик мой нежно-прозрачный
Лёгкой кистью рисуя
Словно отблеском лунным
Отраженным зрачком
И росистые капельки
С чувством смакуя
Ты меня выпиваешь
Долгим нежным глотком

И поверх многоцветья
Меня растворяешь
Словно дождь очищающий
Ранней весной
И в цвета свежей радуги
Вновь превращаешь
С волненьем и дрожью
Касаясь рукой

Твой мазок каждой краской
Меня украшает
В спектре солнца поверхность
Небесных холстов
И в моих волосах
Блик от солнца играет
На картине с коротким
Названьем - любовь