Радко Стоянов. И снова люблю

Автор: Радко Стоянов. България
В переводе с болгарского языка Инессы Соколовой

И СНОВА ЛЮБЛЮ

Бывает тяжко, задыхаюсь, в сердце сбой,
любовь несу другому поколенью,
и вновь хожу объятый сладкой пеленой,
с немалою мечтой и вдохновеньем.

Труднее стало наслаждаться волшебством,
но также властна магия нектара.
Любовь копьём добилась своего,
нежданной болью, вот такой подарок.

Скажите, люди, мне: а есть ли счастье в том,
когда к любви способности не тают,
за что Его повергла, он опять влюблён,
почти седой уже, а кровь играет?

Наверно, человек не может без любви:
с ней жизнь воспринимается подарком.
Прошу я Господа: – Любовь ещё дари,
пусть беден, стар... Надеюсь, что не жалко.

/http://www.stihi.ru/2014/04/18/7150/


Оригинал, http://www.stihi.ru/2014/04/18/2430

И ПАК ЛЮБОВ

Задъхва се вече сърдечната клапа,
животът минава край мен обновен,
но още вървя по пътеката сляпа
на мойта любов, от мечти запленен.

Магия незнайна във мен се е свила
и пълни сърцето с вълшебен нектар.
Любовната шпага така се е впила,
че стана ми вече и болка, и дар.

Кажете ми, хора, щастлив ли е този,
когото обичат и обич е цял?
Защо любовта го със сладост тормози,
а той е на възраст – почти побелял?

Човекът живее, додето обича,
животът му земен е обич и дар.
Животът човешки Любов се нарича,
макар да си беден и мъничко стар.


http://stihi.ru/2014/04/18/2430 – здесь отклик автора на перевод