Книга - Книгата

Литературный перевод из болгарского языка на русский язык – Веры Половинко
стихотворения Антоанеты Александровой ?КНИГАТА?



КНИГА

Забытая, отброшена, осмеяна -
в сегодняшний наш электронный век,
ты стала, книга, робкая, несмелая,
хранишь ты, в боли, радость, тихий свет!

Ты стала устарелой и ненужной...
Такие нынче слышишь словеса,
что электронная лишь в этот век досужий
Дарит, волшебно, сердцу чудеса!

Но разве можете обнять, дышать вы ею,
и засыпать, растроганно, в слезах,
и пряча под подушку, сердцем млея,
дочитывать тихонько строки в снах?

Мы должники пред книгами на свете, -
премудрыми хранителями тайн;
Их позолоту мудрый лишь заметит,
И дар их знаний светло - лучезарн!

Книга – учитель, добрый наш приятель.
Цените этот дар, как светлый стяг.
О, юный друг, о, маленький мечтатель,
Верни её, к ней новый сделав шаг!

КНИГАТА

Забравена, отхвърляна, осмивана -
от днешния ни електронен век,
във книжното си плахо тяло стихнала,
тя пази болки, радости и лек!

Била ненужна – стара, непотребна...
Дочуват се такива гласове,
че електронната била вълшебна,
но тя не е със същото сърце!

Не можеш да я гушнеш, да я вдишаш!
Не може да попие тя сълза,
ни под възглавницата да я скриеш,
да ти шумулка тихичко в съня.

Длъжници сме пред книгата ни свята,
премъдрата пазителка на тайни.
Прекрасната, словесната позлата,
дарителка на знания безкрайни!

Тя - най-добър приятел и учител,
най-ценният подарък в мъдър ход.
Забравеният мъничък мечтател,
дано я възродим за нов живот!

Антоанета Александрова