Вадим Константинов Джульетта Жулиета

?ДЖУЛЬЕТТА”
Вадим Константинов
Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев


ЖУЛИЕТА

Наивно и плахо обичаш,
тъй, както са любили славно,
когато за чест и достойнство
решавал в дуели пищов!
Ти, тихичко мило момиче –
Танюшенка... Танечка... Таня...
Последна Офелия моя!
Во век Жулиета с любов!

И странно е плах тук Ромео,
пристигащ при теб всяка вечер...
Облечен с фланелка и джинси –
разрошено смешно момче!
Отново се случват любови
и всяка от новите срещи
прилича на старите, взети
от Шекспиров вечен сонет...

Навярно не си тъй красива?
С лунички по нежната кожа?
Нестройна и несъвършена,
градена от плът и ъгли?
Но аз сред тълпата ще виждам,
че може би в случая сложен
Ромео е пак с Жулиета
след многото минали дни!


Ударения
ЖУЛИЕТА

НаИвно и плАхо обИчаш,
тъй, кАкто са лЮбили слАвно,
когАто за чЕст и достОйнство
решАвал в дуЕли пиштОв!
Ти, тИхичко мИло момИче –
ТанЮшенка... ТАнечка... ТАня...
ПослЕдна ОфЕлия мОя!
Во вЕк ЖулиЕта с любОв!

И стрАнно е плАх тук РомЕо,
пристИгашт при тЕб всЯка вЕчер...
ОблЕчен с фланЕлка и джИнси –
разрОшено смЕшно момчЕ!
ОтнОво се слУчват любОви
и всЯка от нОвите срЕшти
прилИча на стАрите, взЕти
от ШЕкспиров вЕчен сонЕт...

НавЯрно не сИ тъй красИва?
С лунИчки по нЕжната кОжа?
НестрОйна и нЕсъвършЕна,
градЕна от плЪт и ъглИ?
Но Аз сред тълпАта ще вИждам,
че мОже би в слУчая слОжен
РомЕо е пАк с ЖулиЕта
сред мнОгото мИнали днИ!

Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев


Вадим Константинов
ДЖУЛЬЕТТА

Ты любишь наивно и робко...
Так, видно, любили раньше,
Когда все вопросы чести
Дуэльный решал пистолет!...
Простая девчонка с Криуши, –
Танюшенька... Танечка... Таньша...
Последняя из Офелий!...
Последняя из Джульетт!...
И странно застенчив Ромео,
К Тебе приходящий под вечер...
Одетый в футболку и джинсы, –
Вихрастый, смешной паренёк!
И вновь совершается действо...
Ведь каждая новая встреча
Похожа со старой и взята
Из вечных шекспировских строк!...
И пусть Ты не очень красива?...
И россыпь веснушек по коже?...
Нескладна и несовершенна,
И вся состоишь из углов?...
Я, точно зевака с галёрки,
Подобно другим вижу тоже,
Что это Джульетта к Ромео
Вернулась из прошлых веков!!!




---------------
Руският поет Вадим Константинов пише стихове над 40 години. Публикува поезия в сборници и алманаси като ?Берновская осень”, ?Виват, Петербург” и др. Автор е на стихосбирките ?Таинства Природы” и ?Избранное”. Живее и работи в гр. Астрахан.