Александър Блок - С теб се срещахме... Превод Дими
Александър Блок - С теб се срещахме...
Превод: Димитър Горсов
Мы встречались с тобой....
Александр Блок
Перевод на болгарский язык
Димитър Горсов
***
С теб се срещахме ние по залез.
С бавна лодка пристигаше ти.
Любовта ми към дрехата бяла,
приютяваше мойте мечти.
Бяха срещите кратки и тихи.
А пред нас, върху склона стъмен,
вече свещи блестяха и стинеха -
някой там бе от хубост пленен.
Няма отдих от близост гореният,
и не ще се смири в тишина!
С теб се срещнахме в здрач. И смирен бе
онзи шум на камъша край нас.
Днес - ни скръб, ни любов, ни обида!…
Свърши всичко! И в горест изтля
оня бляскав стан - с тъй панихидно
снишен глас, над златни весла.
13 май 1902
***
Мы встречались с тобой на закате.
Ты веслом рассекала залив.
Я любил твое белое платье,
Утонченность мечты разлюбив.
Были странны безмолвные встречи.
Впереди - на песчаной косе
Загорались вечерние свечи.
Кто-то думал о бледной красе.
Приближений, сближений, сгораний -
Не приемлет лазурная тишь…
Мы встречались в вечернем тумане,
Где у берега рябь и камыш.
Ни тоски, ни любви, ни обиды,
Всё померкло, прошло, отошло..
Белый стан, голоса панихиды
И твое золотое весло.
13 мая 1902
Превод: Димитър Горсов
Мы встречались с тобой....
Александр Блок
Перевод на болгарский язык
Димитър Горсов
***
С теб се срещахме ние по залез.
С бавна лодка пристигаше ти.
Любовта ми към дрехата бяла,
приютяваше мойте мечти.
Бяха срещите кратки и тихи.
А пред нас, върху склона стъмен,
вече свещи блестяха и стинеха -
някой там бе от хубост пленен.
Няма отдих от близост гореният,
и не ще се смири в тишина!
С теб се срещнахме в здрач. И смирен бе
онзи шум на камъша край нас.
Днес - ни скръб, ни любов, ни обида!…
Свърши всичко! И в горест изтля
оня бляскав стан - с тъй панихидно
снишен глас, над златни весла.
13 май 1902
***
Мы встречались с тобой на закате.
Ты веслом рассекала залив.
Я любил твое белое платье,
Утонченность мечты разлюбив.
Были странны безмолвные встречи.
Впереди - на песчаной косе
Загорались вечерние свечи.
Кто-то думал о бледной красе.
Приближений, сближений, сгораний -
Не приемлет лазурная тишь…
Мы встречались в вечернем тумане,
Где у берега рябь и камыш.
Ни тоски, ни любви, ни обиды,
Всё померкло, прошло, отошло..
Белый стан, голоса панихиды
И твое золотое весло.
13 мая 1902
Метки: