Михаил Лермонтов - Любовь мертвеца

Михаил Лермонтов
Любовь мертвеца


Перевод на болгарский язык:
Марии Шандурковой


ЛЮБОВТА НА МЪРТВЕЦА

О, нека със земя студена
да съм зарит,
душата ми е все със тебе,
другар си ми.
Тъгите на любов нерада,
живеещ в мрак,
в безмълвието и в забрава
аз помня пак.

*

Без страх в часа на крайни мъки,
останал сам,
утеха чаках от разлъка -
не е тя там.
Видях изящни безтелесни
и закопнях,
че твоя лик в черти небесни
аз не познах.

*

Защо е в блясък власт на бога
и светъл рай?
Пренасям аз страстта си родна
с мен в този край.
Мечтата близка аз бленувам -
една е вред;
жадувам, плача и ревнувам
тъй както бе.

*

Докоснал ли е чужд с дихание
страните ти,
душата ми немей в страдание
и все трепти.
За друг насън, ако случайно,
прошепнеш ти,
словата ти по мен чертаят
със жар следи.

*

Да любиш друг ти няма вече,
не е твой дълг,
ти на мъртвеца се обрече -
до сетен дъх.
Уви, страхът ти и моления
защо са те?
Забравата - не е за мене -
познаваш ме!

1841
Перевод: 15.10.2014

ЛЮБОВТА НА МЪРТВЕЦА

О, нЕка със земЯ студЕна
да сЪм зарИт,
душАта ми е всЕ със тЕбе,
другАр си мИ.
ТъгИте на любОв нерАда,
живЕещ в мрАк,
в безмЪлвието и в забрАва
аз пОмня пАк.

*

Без стрАх в часА на крАйни мЪки,
остАнал сАм,
утЕха чАках от разлЪка -
не Е тя тАм.
ВидЯх изЯщни безтелЕсни
и закопнЯх,
че твОя лИк в чертИ небЕсни
аз не познАх.
*

Защо е в блЯсък влАст на бОга
и свЕтъл рАй?
ПренАсям Аз страсттА си рОдна
с мен в тОзи крАй.
МечтАта блИзка аз бленУвам -
еднА е врЕд;
жадУвам, плАча и ревнУвам
тъй кАкто бЕ.

*

ДокОснал ли е чУжд с дихАние
странИте тИ,
душАта ми немЕй в страдАние
и всЕ трептИ.
За дрУг насЪн ако случАйно
прошЕпнеш тИ,
словАта ти по мЕн чертАят
със жАр следИ.

*

Да лЮбиш дрУг ти нЯма вЕче
не Е твой дЪлг,
ти на мъртвЕца се обрЕче -
до сЕтен дЪх.
УвИ, страхЪт ти и молЕния
защО са тЕ?
ЗабрАвата - не Е за мЕне -
познАваш ме!

ЛЮБОВЬ МЕРТВЕЦА

Пускай холодною землею
Засыпан я,
О друг! всегда, везде с тобою
Душа моя.
Любви безумного томленья,
Жилец могил,
В стране покоя и забвенья
Я не забыл.

*

Без страха в час последней муки
Покинув свет,
Отрады ждал я от разлуки —
Разлуки нет.
Я видел прелесть бестелесных,
И тосковал,
Что образ твой в чертах небесных
не узнавал.

*

Что мне сиянье божьей власти
И рай святой?
Я перенес земные страсти
Туда с собой.
Ласкаю я мечту родную
Везде одну;
Желаю, плачу и ревную
Как встарину.

*

Коснётся ль чуждое дыханье
Твоих ланит,
Моя душа в немом страданье
Вся задрожит.
Случится ль, шепчешь засыпая
Ты о другом,
Твои слова текут пылая
По мне огнем.

*

Ты не должна любить другого,
Нет, не должна,
Ты мертвецу, святыней слова,
Обручена.
Увы, твой страх, твои моленья
К чему оне?
Ты знаешь, мира и забвенья
Не надо мне!

1841