Пейо Яворов. Волшебница

Пейо Яворов
ВЪЛШЕБНИЦА

Душата ми е пленница смирена,
плени я твоята душа! – пленена,
душата ми е в тихи две очи.
Душата ми те моли и заклина:
тя моли; – аз те гледам; – век измина...
Душата ти вълшебница мълчи.

Душата ми се мъчи в глад и жажда,
но твоята душа се не обажда,
душата ти, дете и божество...
Мълчание в очите ти царува:
душата ти се може би срамува
за своето вълшебно тържество.

Пейо Яворов
ВОЛШЕБНИЦА

Душа моя есть пленница смиренная,
В полон твоей души! – плененная она
Глазами тихими двумя.
Вопит моя душа, зовет и заклинает
И взглядом молится а вечность улетает...
Молчит волшебница – твоя душа...

И мается моя душа в стыне и в жажде –
Отнюдь не отвечает и не страждет
Душа твоя, дитя и божество...
Молчание царит в твоих глазах:
Душа твоя стыдом несмущена
В своем волшебном, властном торжестве...

Перевод: Д.Г.

Peyo Yavorov
ENCHANTRESS

My soul is a humble captive,
Conquered by your soul! – a captive
Is my soul of couple quiet eyes.
My soul adjures and ardent asks you,
It begs - I look at you – a eon passed,
but you fairy soul keeps mum.

Suffers my soul in thirst and hunger,
But your soul doesn’t want to answer
Your soul, divinity and child ...
In your eyes the silence reigns:
And your soul’s perhaps ashamed
For its possessor’s magical triumph.

Translated by D.G.