VIII Международный конкурс. Сид. Пожарлиева
МЕЖДУНАРОДЕН КОНКУРС ЗА ПОЕТИЧНИ ПРЕВОДИ
Дебютант: СИДОНИЯ ПОЖАРЛИЕВА, СОФИЯ, БЪЛГАРИЯ
ЗА АВТОРКАТА
Поетеса, журналистка, критичка и преводачка от (и на ) четири езика.
Родена е в Плевен, в семейство на учители. Живее в София. Завършва Езикова гимназия, Ловеч и Френска филология в СУ ?Св. Климент Охридски”. Специализира във Франция, посещава многократно Португалия като журналистка. Пише поезия на български, френски и ги превежда на португалски. Нейни стихове са публикувани в Португалия, Франция, Сърбия... Носител на национални (2-ра награда от Славейковите дни (1974), медали от СНБП за поезия и цялостна творческа дейност, грамоти и др.) и международни награди, в това число ?Европейска награда за поезия”, Лече, Италия (2007).
Публикувала е 14 поетични книги, вкл. една в Португалия; 50 преводни – от (и на) португалски, френски, испански. Участие в 51 антологии – авторски, в свое съставителство, колективни и в интернет. Членува в Съюза на българските журналисти (1975), Съюза на независимите български писатели (1990), Българския хайку съюз (2003), Френската асоциация Хайкуест (2010).
ТВОРЧЕСТВО
Като поетеса – някои от авторските й книги: Гневна нежност (1992), Vicissitudes (Превратности ) на френски (1992), С дъх на Космос (1995)... Дву- или триезични: Крехка крепост (1997), Хармония (2004)…, книги с хайку: Бисери небесни (2003), Светове (2007), От Далнини към Безкрая (2008), Para o Infinito (2008), публикувана в Португалия, ( Не)Обичайни неща 2010.
Като преводачка – превела или писала за 228 автори : български, френски, португалски, от Ангола, Мозамбик и други страни.
Поезия:
В антологии с много поети и от един автор . Ето някои: Песни от фронтовата линия (1989), Антология на португалската поезия (1993), Антология на португалската литература (2006). В колекция 8 луксозни антологии, двуезични – от Въжделения (1995) до Хоризонти (2004). Антологии от един автор : Харон и паметта (2005) от Педру Тамен, Въображение за реалното (2007) от Антониу Рамуш Роза, Живото колело от Жузе Ж. Летрия и Отново септември от Жузе М. Мендеш (2008), Най-простото (2009) от Нуну Жудис, Музика на света (2011) от Казимиру де Бриту и т.н. Участва в редакцията и превода, заедно с Маргарита Дренска, на Четирима революционни български поети и Вапцаров (1980-1982), издадени в Португалия от поета-преводач Ежиту Гонсалвеш, за което получи Международна награда ?Вапцаров” през 1984.
Превод на 68 съвременни български поети на няколко езика: френски, португалски, италиански, от испански и руски в антология Излитане от мълчанието – 2 тома (2003-2006), както и в други книги ( пр. Градът -103 автори на хайку, българо-френска, превод в колектив) и в печата.
Проза: Ето някои произведения (в самостоятелен и съвместен превод) : Монахинята от Дени Дидро, с 5 издания (1967-1992), Огън в тъмна нощ от Фернанду Намора (1980), Абритус от проф. Теофил Иванов, на френски (1986), Внезапна светлина от Жузе М. Мендеш (2002), Дневник без дата от Фернанду Намора (2003) и т.н.
Като критичка и журналистка– предговори на книги, стотици статии върху португалската литература, европейската култура и други чуждестранни автори
Сидония ПОЖАРЛИЕВА
СПАСЕНИЕ
На Антониу РАМУШ РОЗА
Във тъмното на хаоса
все търсим светлината,
сред пръстена от стресове
пак дирим тишината.
Намираме ги в словото,
окъпано в трептения.
Откриваме ги в образи
далечни, в привидения,
избликнали от детството.
Със изворите чисти,
с лъчи от радостта
на свят безкрайно бистър,
поел и святостта
на детската невинност,
от който черпим фино
един поток безкраен
от съкровени тайни
за нашето спасение
на неспасяем свят.
Бъди благословена,
ти, вътрешна Вселена!
* * *
Во имя спасения
Перевод с болгарского
Галина Шестакова 4
http://www.stihi.ru/2013/02/10/9666
* * *
Перевод с болгарского Стафидова В.М.
http://www.stihi.ru/2013/03/04/3158
* * *
СПАСЕНИЕ
Литературный перевод с болгарского О. Шаховской (Пономаревой)
http://www.stihi.ru/2013/02/01/11277
============ ========= =================
Сидония ПОЖАРЛИЕВА
ПРЕВРАТНОСТИ
На Жузе Жорж ЛЕТРИА
Оглушах от мълчания
и възкръснах от викове.
Но те късаха стръвно
моята плът нереална.
Те изцеждаха сокове
от пресъхнали изгреви
и ми връщаха огъня
на изстрадани нощи.
Обгорена отново,
аз се вия сред пламъци
и пак търся напразно
своята огнена диря.
Сред дима и над пепел
сякаш вече съзирам
една нишка нетрайна
тук, от мен към Безкрая.
* * *
Перевод с болгарского
Светлана Мурашева
http://www.stihi.ru/2013/02/01/11657
* * *
перевод с болгарского Стафидова В.М.
http://www.stihi.ru/2013/03/04/3186
* * *
ПРЕВРАТНОСТИ
Поэтический болгарского О. Шаховской (Пономаревой)
по мотивам стихотворения ?Превратности?
http://www.stihi.ru/2013/02/01/12210
======== =========== =================
СИДОНИЯ ПОЖАРЛИЕВА
ЧОВЕКЪТ–СЛЪНЦЕ
На португалския посланик ДЕ СИЛВА
Заслужава си ти да живееш,
за да срещнеш днес Човека–Слънце.
Свойта болка скътва в широтата
на безмерната си Доброта.
Всеки поглед-лъч събужда скрити
пролетни копнежи. От твърдта
се надигат белите камбанки
да огреят смръзната земя.
Всяко слово-лъч трепти, разплита
натежали пластове горчивина…
И избухва крехката надежда,
и запяват ручеи в гръдта,
а над тях със Обич се навеждат
свежи клонки с обещание за цвят.
Всяка пъпка става малко слънце.
* * *
(перевод с болгарского Стафидова В.М.)
http://www.stihi.ru/2013/03/05/3845
* * *
ЧЕЛОВЕК-СОЛНЦЕ
(перевод с болгарского Ольги Шаховсклй (Пономаревой)
http://www.stihi.ru/2013/02/02/890
---------------- ---------- -------------
И изгрява Радост в Божия Необят!
ХАЙКУ – Автор Сидония Пожарлиева
1.
Усмивка през мъка.
Усмивка в страдание.
Усмивка – възторг.
2.
Сутрин засмяна:
сънувах детски усмивки.
Денят ми свети.
3.
Седем дечица.
Гладни. Подлагат ръка.
Сити минават.
4. Почукай на сърцето –
широко се разтваря.
Вземи Любов и Вяра…
5.
Топли с усмивка
песента ти, птиче!
Разбуждаш света.
6.
Крясък. Цепеница.
Белег на главата.
За дълго във сърцето.
7.
Развод. Тъжни деца.
Мъка за цял живот –
птици ранени.
8.
Стрес. Птиче перо.
Наплашени гугутки.
Като хората.
9.
Тласната от вълните,
плаваща къща - старица
по чудо е жива!
================= =======================
ПРИГЛАШАЕМ ПОЭТОВ ПРИНЯТЬ УЧАСТИЕ
В КОНКУРСЕ. ЗНАНИЕ БОЛГАРСКОГО ЯЗЫКА
НЕ ЯВЛЯЕТСЯ ОБЯЗАТЕЛЬНЫМ УСЛОВИЕМ.
VIII МЕЖДУНАРОДНЫЙ КОНКУРС ПОЭТИЧЕСКИХ ПЕРЕВОДОВ
"БОЛГАРСКИЙ ЯЗЫК: МЕСТО И ЗНАЧЕНИЕ
В КУЛЬТУРНОМ ПРОСТРАНСТВЕ ЕВРОПЫ"
http://www.stihi.ru/2013/03/29/6707
ПРИСОЕДИНИТЬСЯ К КОНКУРСУ МОЖНО НА ЛЮБОМ ЭТАПЕ!
УСЛОВИЯ КОНКУРСА:
1.Любовь к Болгарии.
(она есть у каждого русского...
Мы освобождали эту православную страну от пятивекового
османского ига, мы проливали свою кровь на святой
болгарской земле. Мы пишем на кириллице, названной так в
честь братьев Кирилла и Мефодия, создателей азбуки...24 мая
мы празднуем День Памяти Кирилла и Мефодия, в Москве стоит
изумительный памятник святым братьям...Две православные
страны, Россия и Болгария, страны-сёстры...)
2.Понимание болгарского языка.
(не обязательное условие)
Если Вы не владеете болгарским языком,
то на моей страничке найдите МОИ переводы
нескольких болгарских авторов. На страничках номинантов конкурса Вы можете найти переводы с болгарского, которые дадут Вам представление о творчестве современных болгарских поэтов. Почитайте, ощутите красоту братского славянского языка.
Прислушайтесь к своему внутреннему голосу,
постарайтесь просто настроить себя благожелательно...
В храмах Вы слышите молитвы на церковнославянском языке,
и понимаете...Так и с болгарским языком произойдёт,
Вы научитесь его понимать душой и сердцем.
3.Желание подарить русскому читателю
стихи болгарских поэтов,
подчеркнув при этом свою
яркую индивидуальность.
4.Желание открыть для себя Болгарию
с новой стороны, познакомиться с творчеством
современных болгарских поэтов, полистать
многовековую историю балканской державы.
Вы можете
воспользоваться
помощником переводчика:
http://translate.google.com/#
http://mrtranslate.ru/translate/bulgarian-russian.html
http://slovo.rila.ru/index.php?do_this=transr
Большой выбор словарей предлагается на сайте Бюро переводов Рила.
Адрес сайта: http://perevod.rila.ru
А список словарей на странице: http://perevod.rila.ru/dict.php
ВНИМАНИЮ НОВИЧКОВ:
ЕСЛИ ВНАЧАЛЕ БУДЕТ ОЧЕНЬ ТРУДНО ДЕЛАТЬ СВОИ ПОЭТИЧЕСКИЕ ПЕРЕВОДЫ БЕЗ ДОСЛОВНОГО ПЕРЕВОДА, СДЕЛАННОГО ПРОФЕССИОНАЛАМИ, ВАМ РАЗРЕШАЕТСЯ ТРИ ПЕРВЫХ ПЕРЕВОДА ДЕЛАТЬ С ПОМОЩЬЮ ПОДСТРОЧНЫХ ПЕРЕВОДОВ, ДАННЫХ В УСЛОВИЯХ
I, II и III МЕЖДУНАРОДНЫХ КОНКУРСОВ:
http://www.stihi.ru/2010/05/20/179
http://www.stihi.ru/2010/10/12/1711
http://www.stihi.ru/2010/12/01/8781
Дебютант: СИДОНИЯ ПОЖАРЛИЕВА, СОФИЯ, БЪЛГАРИЯ
ЗА АВТОРКАТА
Поетеса, журналистка, критичка и преводачка от (и на ) четири езика.
Родена е в Плевен, в семейство на учители. Живее в София. Завършва Езикова гимназия, Ловеч и Френска филология в СУ ?Св. Климент Охридски”. Специализира във Франция, посещава многократно Португалия като журналистка. Пише поезия на български, френски и ги превежда на португалски. Нейни стихове са публикувани в Португалия, Франция, Сърбия... Носител на национални (2-ра награда от Славейковите дни (1974), медали от СНБП за поезия и цялостна творческа дейност, грамоти и др.) и международни награди, в това число ?Европейска награда за поезия”, Лече, Италия (2007).
Публикувала е 14 поетични книги, вкл. една в Португалия; 50 преводни – от (и на) португалски, френски, испански. Участие в 51 антологии – авторски, в свое съставителство, колективни и в интернет. Членува в Съюза на българските журналисти (1975), Съюза на независимите български писатели (1990), Българския хайку съюз (2003), Френската асоциация Хайкуест (2010).
ТВОРЧЕСТВО
Като поетеса – някои от авторските й книги: Гневна нежност (1992), Vicissitudes (Превратности ) на френски (1992), С дъх на Космос (1995)... Дву- или триезични: Крехка крепост (1997), Хармония (2004)…, книги с хайку: Бисери небесни (2003), Светове (2007), От Далнини към Безкрая (2008), Para o Infinito (2008), публикувана в Португалия, ( Не)Обичайни неща 2010.
Като преводачка – превела или писала за 228 автори : български, френски, португалски, от Ангола, Мозамбик и други страни.
Поезия:
В антологии с много поети и от един автор . Ето някои: Песни от фронтовата линия (1989), Антология на португалската поезия (1993), Антология на португалската литература (2006). В колекция 8 луксозни антологии, двуезични – от Въжделения (1995) до Хоризонти (2004). Антологии от един автор : Харон и паметта (2005) от Педру Тамен, Въображение за реалното (2007) от Антониу Рамуш Роза, Живото колело от Жузе Ж. Летрия и Отново септември от Жузе М. Мендеш (2008), Най-простото (2009) от Нуну Жудис, Музика на света (2011) от Казимиру де Бриту и т.н. Участва в редакцията и превода, заедно с Маргарита Дренска, на Четирима революционни български поети и Вапцаров (1980-1982), издадени в Португалия от поета-преводач Ежиту Гонсалвеш, за което получи Международна награда ?Вапцаров” през 1984.
Превод на 68 съвременни български поети на няколко езика: френски, португалски, италиански, от испански и руски в антология Излитане от мълчанието – 2 тома (2003-2006), както и в други книги ( пр. Градът -103 автори на хайку, българо-френска, превод в колектив) и в печата.
Проза: Ето някои произведения (в самостоятелен и съвместен превод) : Монахинята от Дени Дидро, с 5 издания (1967-1992), Огън в тъмна нощ от Фернанду Намора (1980), Абритус от проф. Теофил Иванов, на френски (1986), Внезапна светлина от Жузе М. Мендеш (2002), Дневник без дата от Фернанду Намора (2003) и т.н.
Като критичка и журналистка– предговори на книги, стотици статии върху португалската литература, европейската култура и други чуждестранни автори
Сидония ПОЖАРЛИЕВА
СПАСЕНИЕ
На Антониу РАМУШ РОЗА
Във тъмното на хаоса
все търсим светлината,
сред пръстена от стресове
пак дирим тишината.
Намираме ги в словото,
окъпано в трептения.
Откриваме ги в образи
далечни, в привидения,
избликнали от детството.
Със изворите чисти,
с лъчи от радостта
на свят безкрайно бистър,
поел и святостта
на детската невинност,
от който черпим фино
един поток безкраен
от съкровени тайни
за нашето спасение
на неспасяем свят.
Бъди благословена,
ти, вътрешна Вселена!
* * *
Во имя спасения
Перевод с болгарского
Галина Шестакова 4
http://www.stihi.ru/2013/02/10/9666
* * *
Перевод с болгарского Стафидова В.М.
http://www.stihi.ru/2013/03/04/3158
* * *
СПАСЕНИЕ
Литературный перевод с болгарского О. Шаховской (Пономаревой)
http://www.stihi.ru/2013/02/01/11277
============ ========= =================
Сидония ПОЖАРЛИЕВА
ПРЕВРАТНОСТИ
На Жузе Жорж ЛЕТРИА
Оглушах от мълчания
и възкръснах от викове.
Но те късаха стръвно
моята плът нереална.
Те изцеждаха сокове
от пресъхнали изгреви
и ми връщаха огъня
на изстрадани нощи.
Обгорена отново,
аз се вия сред пламъци
и пак търся напразно
своята огнена диря.
Сред дима и над пепел
сякаш вече съзирам
една нишка нетрайна
тук, от мен към Безкрая.
* * *
Перевод с болгарского
Светлана Мурашева
http://www.stihi.ru/2013/02/01/11657
* * *
перевод с болгарского Стафидова В.М.
http://www.stihi.ru/2013/03/04/3186
* * *
ПРЕВРАТНОСТИ
Поэтический болгарского О. Шаховской (Пономаревой)
по мотивам стихотворения ?Превратности?
http://www.stihi.ru/2013/02/01/12210
======== =========== =================
СИДОНИЯ ПОЖАРЛИЕВА
ЧОВЕКЪТ–СЛЪНЦЕ
На португалския посланик ДЕ СИЛВА
Заслужава си ти да живееш,
за да срещнеш днес Човека–Слънце.
Свойта болка скътва в широтата
на безмерната си Доброта.
Всеки поглед-лъч събужда скрити
пролетни копнежи. От твърдта
се надигат белите камбанки
да огреят смръзната земя.
Всяко слово-лъч трепти, разплита
натежали пластове горчивина…
И избухва крехката надежда,
и запяват ручеи в гръдта,
а над тях със Обич се навеждат
свежи клонки с обещание за цвят.
Всяка пъпка става малко слънце.
* * *
(перевод с болгарского Стафидова В.М.)
http://www.stihi.ru/2013/03/05/3845
* * *
ЧЕЛОВЕК-СОЛНЦЕ
(перевод с болгарского Ольги Шаховсклй (Пономаревой)
http://www.stihi.ru/2013/02/02/890
---------------- ---------- -------------
И изгрява Радост в Божия Необят!
ХАЙКУ – Автор Сидония Пожарлиева
1.
Усмивка през мъка.
Усмивка в страдание.
Усмивка – възторг.
2.
Сутрин засмяна:
сънувах детски усмивки.
Денят ми свети.
3.
Седем дечица.
Гладни. Подлагат ръка.
Сити минават.
4. Почукай на сърцето –
широко се разтваря.
Вземи Любов и Вяра…
5.
Топли с усмивка
песента ти, птиче!
Разбуждаш света.
6.
Крясък. Цепеница.
Белег на главата.
За дълго във сърцето.
7.
Развод. Тъжни деца.
Мъка за цял живот –
птици ранени.
8.
Стрес. Птиче перо.
Наплашени гугутки.
Като хората.
9.
Тласната от вълните,
плаваща къща - старица
по чудо е жива!
================= =======================
ПРИГЛАШАЕМ ПОЭТОВ ПРИНЯТЬ УЧАСТИЕ
В КОНКУРСЕ. ЗНАНИЕ БОЛГАРСКОГО ЯЗЫКА
НЕ ЯВЛЯЕТСЯ ОБЯЗАТЕЛЬНЫМ УСЛОВИЕМ.
VIII МЕЖДУНАРОДНЫЙ КОНКУРС ПОЭТИЧЕСКИХ ПЕРЕВОДОВ
"БОЛГАРСКИЙ ЯЗЫК: МЕСТО И ЗНАЧЕНИЕ
В КУЛЬТУРНОМ ПРОСТРАНСТВЕ ЕВРОПЫ"
http://www.stihi.ru/2013/03/29/6707
ПРИСОЕДИНИТЬСЯ К КОНКУРСУ МОЖНО НА ЛЮБОМ ЭТАПЕ!
УСЛОВИЯ КОНКУРСА:
1.Любовь к Болгарии.
(она есть у каждого русского...
Мы освобождали эту православную страну от пятивекового
османского ига, мы проливали свою кровь на святой
болгарской земле. Мы пишем на кириллице, названной так в
честь братьев Кирилла и Мефодия, создателей азбуки...24 мая
мы празднуем День Памяти Кирилла и Мефодия, в Москве стоит
изумительный памятник святым братьям...Две православные
страны, Россия и Болгария, страны-сёстры...)
2.Понимание болгарского языка.
(не обязательное условие)
Если Вы не владеете болгарским языком,
то на моей страничке найдите МОИ переводы
нескольких болгарских авторов. На страничках номинантов конкурса Вы можете найти переводы с болгарского, которые дадут Вам представление о творчестве современных болгарских поэтов. Почитайте, ощутите красоту братского славянского языка.
Прислушайтесь к своему внутреннему голосу,
постарайтесь просто настроить себя благожелательно...
В храмах Вы слышите молитвы на церковнославянском языке,
и понимаете...Так и с болгарским языком произойдёт,
Вы научитесь его понимать душой и сердцем.
3.Желание подарить русскому читателю
стихи болгарских поэтов,
подчеркнув при этом свою
яркую индивидуальность.
4.Желание открыть для себя Болгарию
с новой стороны, познакомиться с творчеством
современных болгарских поэтов, полистать
многовековую историю балканской державы.
Вы можете
воспользоваться
помощником переводчика:
http://translate.google.com/#
http://mrtranslate.ru/translate/bulgarian-russian.html
http://slovo.rila.ru/index.php?do_this=transr
Большой выбор словарей предлагается на сайте Бюро переводов Рила.
Адрес сайта: http://perevod.rila.ru
А список словарей на странице: http://perevod.rila.ru/dict.php
ВНИМАНИЮ НОВИЧКОВ:
ЕСЛИ ВНАЧАЛЕ БУДЕТ ОЧЕНЬ ТРУДНО ДЕЛАТЬ СВОИ ПОЭТИЧЕСКИЕ ПЕРЕВОДЫ БЕЗ ДОСЛОВНОГО ПЕРЕВОДА, СДЕЛАННОГО ПРОФЕССИОНАЛАМИ, ВАМ РАЗРЕШАЕТСЯ ТРИ ПЕРВЫХ ПЕРЕВОДА ДЕЛАТЬ С ПОМОЩЬЮ ПОДСТРОЧНЫХ ПЕРЕВОДОВ, ДАННЫХ В УСЛОВИЯХ
I, II и III МЕЖДУНАРОДНЫХ КОНКУРСОВ:
http://www.stihi.ru/2010/05/20/179
http://www.stihi.ru/2010/10/12/1711
http://www.stihi.ru/2010/12/01/8781
Метки:
